Минава покрай самата лаборатория, нещо като излязло от научнофантастичен сериал. През прозорците на двойните врати плотове от неръждаема стомана поддържат множество оборудване, за чиито функции Линдзи може само да гадае. Рафтовете са пълни с табла с мистериозни флакони. Няколко от столовете са заети от изследователи в защитно облекло, които са се сгърбили над микроскопите, погълнати от това, което изследват: нови щамове на болести, възможни следи от ядрен материал, кръвни проби от местопрестъпление? На Линдзи ѝ се струва диво, че подобно нещо може да съществува в мазето на Агенцията.
Отвъд лабораторията Линдзи се сблъсква с редица малки частни кабинети, тук няма отворен план на пода, както в другите кабинети, както подобава на екип, който се състои от лекари и докторанти. Тя тръгва по коридора, проверявайки табелките с имената, докато не открива Детуилър. Той се извисява над нея, когато се изправя, за да ѝ подаде ръка. Трябва да е висок поне метър и половина и изглежда в средата на петдесетте си години. Има благ, книжен вид, като на счетоводител или библиотекар. Най-отличителната му черта, освен височината му, е главата с посивели къдрици.
"Изпратихте доста интересен доклад", казва той. Тонът му е почти забавен.
"Можете ли да ми кажете какво означава?"
"Краткият отговор е, че причината за смъртта е отравяне с алкалоиди. Само по себе си това не е забележително. Интересен е източникът на алкалоида. Гелсемиум. Чували ли сте за него?"
Линдзи поклаща глава. "Трябва ли?"
"Обикновено се използва като хомеопатично средство. Използва се за лечение на настинки, безсъние и други подобни. Знаете ли дали жертвата е използвала хомеопатични лекарства?"
Подобно на много руснаци, Попов беше скептик. Според опита на Линдзи той се доверявал на много малко неща. Може би това беше една от причините, поради които му харесваше да разговаря с нея; смяташе, че американците са свежи. "Не, не мисля така. Единственото нещо, което приемаше при настинка, беше водка".
"Съединенията, използвани в хомеопатията, могат да бъдат сложни. Особено когато системата не е залята от съединението, както би се получило при умишлено предозиране".
"Значи не смятате, че е бил убит?"
Мъжът се усмихва на въпроса ѝ. "Може би щях да си го помисля, ако не бях изучавал политическите убийства през последните пет години. Вашето обикновено полицейско управление вероятно би отписало това като случайно предозиране. Може би дори няма да засекат точния химически агент, ако нямат причина да го търсят. Вярвате или не, понякога се наблюдават случаи на отравяне с алкалоиди при хора, които са яли твърде много зелени зеленчуци, макар че обикновено тези хора само се разболяват."
Линдзи кимва, насърчавайки го да продължи.
"Когато видя, че някой е починал от алкалоидно отравяне, си мисля за убийство. Известно е, че и руснаците, и китайците използват гелсемиум при политически убийства. Позволете ми да ви покажа." Детуилър завърта монитора в посока на Линдзи, така че тя вижда доклада на екрана: руско име, черно-бяла снимка на мъж, около четиридесетте. "Това е Александър Перепеличний. Участвал е в делото "Магнитски" - знаете, човекът, който разкри голямата измама с участието на Путин. Заради убийството му САЩ наложиха санкции на Русия."
"Перепеличний е бил убит от същата тази отрова?" - пита тя. Детуилър кимва. "Значи това е нещо, което убиецът може да приложи в една доза? Подобно на удара и бягството?"
"Точно така."
"И колко време преди да започне да действа?"
"Зависи от редица фактори: използваното количество, състоянието на жертвата, обичайните променливи... Но може да действа доста бързо. При нивата, които са били в кръвта му - може би за тридесет минути."
Това стеснява времето до полета или може би непосредствено преди качването на борда. Гърдите ѝ се стягат при мисълта, че Попов умира сам в самолета. Заради доверието му към нея. "Как щеше да бъде приложен?"
"Обикновено се прилага орално. Достатъчно лесно е да се вкара в напитка, например. Ще проверя дали може да се инжектира."
Тя отново поглежда към монитора, към лицето на мъртвия мъж. "А кой е отговорен за смъртта на Перепелични?" Линдзи пита, въпреки че е сигурна, че знае отговора.
"Ами тъй като случаят е свързан с елита на руското правителство, който пере пари в чужбина, се предполага, че ФСБ стои зад убийството, но, разбира се, то никога не е било разкрито."
Дали и убийството на Попов ще остане неразкрито? Какво ще се случи със съпругата му и оцелялата му дъщеря? Ще си изкара ли правителството гнева си върху тях, ще ги тормози ли, ще ги мами ли, ще гладуват ли? В главата на Линдзи се въртят въпроси.
Изглежда, че не може да се отрече, че Попов е бил убит от собствената си държава. Единственият въпрос, който остава, е защо? Лесно би било да се предположи, че руснаците са разкрили какво е правил, но тук говори виновното знание на Линдзи. Тя не бива да прави прибързани заключения. Може да има друга причина, нещо, за което ЦРУ не е знаело.