Докато чака офис мениджърът да доведе Ерик Нюман, тя оглежда редиците от кабинети. В този час помещението е само наполовина пълно, но повечето глави остават прегърбени над компютрите. Само няколко от тях се обръщат в нейна посока и тя не разпознава нито един от тях. Старите хора, тези, които биха я познали, са си проправили път в ъглите, за да не я виждат.
Ерик Нюман излиза от кабинета си с протегната дясна ръка. Той стиска нейната като политик, който се нуждае от гласа ѝ. Той също не се е променил много от последния път, когато го е видяла. В Лангли харесват момчета като Ерик - високи, слаби и сравнително добре изглеждащи. Тренира всяка сутрин във фитнеса в мазето на Агенцията, облича се добре, но не прекалено скъпо, зарежда се с привидно неизчерпаем запас от енергия. Винаги е спокоен, компетентен и контролиращ.
"Радвам се да те видя, Линдзи. Благодаря, че дойдохте. Как..." Той почти пита за Ливан, но се улавя. Това би било напълно нормално да попиташ някого, който току-що се е върнал - освен ако този човек не е бил отзован в очакване на оценка.
Линдзи се преструва, че не забелязва. Вместо това пита: "Откога сте се върнали?"
"Две седмици."
"Това е едва ли е време да разопаковам багажа. Съжалявам, че се налага да съкратя домашния ви отпуск."
Той я повежда по коридора към кабинета си. Той е по-хубав, отколкото тя си спомня. Отнасят се добре с него. Голям по стандартите на централата, с достатъчно място за диван и фотьойл от едната страна, конферентна маса и шест въртящи се стола от другата. Група от три високи прозореца гледа към дърветата, сцената е толкова идилична и спокойна, че прилича на колежански кампус. Бюрото му се намира в задната част на стаята, обърнато навън като капитански мостик. За разлика от много мениджъри в Лангли, Ерик не украсява кабинета си със сувенири, няма "моята стена" от награди и похвали, които правят всичко възможно, за да ви впечатлят. Непретрупан и съсредоточен, офисът на Ерик издава, че той е по-силен от това.
Умът на Линдзи се връща назад към времето, когато двамата с Ерик се срещат за първи път. Тогава той е бил началник на филиал, две стъпала надолу по стълбата от мястото, на което е сега, като кръгът му на отговорност е пропорционално по-малък. Той беше първият ѝ шеф в тайната служба, когато тя завърши стажантската програма и приключи назначението си в Дирекцията за наука и технологии, като се опираше на статията, върху която беше работила в Университета в Пенсилвания, тази, която привлече цялото внимание и донесе предложението за работа. Ерик се беше заинтересувал от работата ѝ в Дирекцията за научни изследвания, дори от статията, която беше написала, макар че по това време тя вече от години не беше ходила на училище и колежът ѝ изглеждаше като друг живот. Той несъмнено имаше нещо общо с решението да я изпрати в Москва за първото ѝ задгранично назначение. Рядко се случваше да получиш такова висококачествено назначение веднага. "Не ни карай да съжаляваме, че сме те изпратили" - беше казал с насмешка, докато вдигаше тост за нея на прощалното парти.
След това тя привлече Яромир Попов като основен актив и бъдещето ѝ изглеждаше сигурно, доверието на всички в нея се потвърди.
Сега тя е в административен отпуск в очакване на съдебно решение. Каква е разликата от няколко години.
Ерик заема фотьойла с леката повеля на крал на трона си, но лицето му е смутено. "Ще премина направо към същината: Повиках ви, защото имаме криза. През последните няколко седмици загубихме двама от нашите активи в Москва. Те изчезнаха. Изчезнаха."
Когато двама от вербуваните от теб шпиони изчезнат за толкова кратко време, трябва да предположиш най-лошото. Откриване от руската вътрешна сигурност, арест. Затвор или нещо по-лошо. Тя не си спомня това да се е случвало, откакто е в Агенцията. Разбира се, активите са престанали да се представят и са се извадили от играта, или пък ти си престанал да очакваш нещо от тях. Но никога не бяха губили такъв в полза на врага, не и по нейно време.
"Това бяха двама от най-обещаващите ни активи - продължи Ерик. "Първият е полковник от руските сухопътни войски, Генадий Нестеров. Той работеше за нас от няколко години. Току-що беше назначен в ново подразделение - елитна кибергрупа. Подразделението попълваше редиците си с хакери. Арестуваха момчета, които продаваха зловреден софтуер в тъмната мрежа, знаете, обикновена престъпна дейност, и им даваха възможност или да работят за правителството, или да отидат в затвора. Това беше единственият начин военните да получат необходимите им умения." Линдзи е запозната с историята. Новобранците в руската армия бяха долнопробни селски момчета без перспективи, повечето от тях отпаднали от училище. "Нестеров току-що ни беше предупредил, че отрядът му е получил обаждане: нещо голямо ще се случи. Тогава той изчезна."