Средните етажи — третият и вторият — бяха заети с общи зали, лаборатории на отделни членове на експедицията, тук бяха и техните кабини, бани, библиотеката, залата за гимнастика и т.н.
Кабината на Нети беше съседна на моята.
VII. Хората
Намаляването на теглото все повече се усещаше. Нарастващото чувство на лекота престана да бъде приятно. Към него се прибави някаква неувереност и смътно безпокойство. Прибрах се в кабината и легнах.
След два часа спокойствие и усилен размисъл неусетно съм заспал. Когато се събудих, до масата в моята кабина седеше Нети. Неволно скочих от леглото с рязко движение и сякаш подхвърлен от нещо нагоре, ударих главата си в тавана.
— Когато човек тежи по-малко от двайсет фунта, трябва да бъде по-внимателен — с добродушно-философски тон отбеляза Нети.
Беше дошъл при мене специално, за да ми даде всички необходими указания за „морската болест“, която вече ме хващаше със загубата на теглото. Ако отново ми потрябваше помощта му, винаги можех да го извикам посредством отделния сигнален звънец в неговата кабина.
Използвах случая да поговоря с младия лекар — този симпатичен, много образован, но и много весел юноша неволно ме привличаше. Попитах го защо от всички марсианци на етеронефа само той и Мени владеят родния ми език.
— Много просто — обясни ми той. — Когато търсехме човек, Мени избра себе си и мене за вашата страна и ние прекарахме в нея повече от година, докато не осъществихме връзка с вас.
— Значи, другите са „търсили човек“ в други страни?
— Разбира се, сред всички големи народи на Земята. Но както Мени предвиждаше, успяхме да го открием тъкмо във вашата страна, където животът се движи стремително и ярко и кара хората да гледат напред. След като открихме подходящ човек, съобщихме на останалите. Събрахме се отново — и ето, пътуваме.
— Какво разбирате под „търсехме човек“, „открихме човек“? Аз се досещам, че става въпрос за субект, подходящ за известна роля — Мени ми обясни каква точно. Поласкан съм, че сте избрали мене, но бих искал да знам защо.
— Бих могъл да ви отговоря в общи линии. Трябваше ни здрав и подвижен по природа човек, колкото се може по-способен на разумен труд, с по-малко лични връзки на Земята, почти лишен от индивидуализъм. Нашите физиолози и психолози предполагат, че преходът от условията на живот във вашето общество, разкъсвано от вечна вътрешна борба, към условията на нашето, организирано, както вие казвате, социалистически, е много тежък и труден за отделния човек и изисква особено благоприятно съчетание на качества. Мени реши, че вие сте най-подходящ от всички.
— И мнението на Мени беше достатъчно за вас?
— Да, ние напълно се доверяваме на оценката му. Той е човек с изключително силен и ясен ум и много рядко греши. В отношенията със земните хора той има по-голям опит от всички ни; той пръв започна тези контакти.
— А кой откри начина за връзка между планетите?
— Това е дело на мнозина. „Минус-материята“ беше открита преди няколко десетилетия. Но в началото можехме да я получаваме само в нищожни количества и бяха нужни усилията на много фабрични колегии, за да се открият и разработят методите за производството й в по-голям мащаб. След това трябваше да се усъвършенствува техниката за получаване и разлагане на радиевите материи, за да имаме подходящ двигател за етеронефите. Това също ни струваше много усилия. По-нататък имаше доста трудности, свързани със самите условия на междупланетната среда с нейния страшен студ и парещи слънчеви лъчи, несмекчавани от въздушна обвивка като при Земята. Изчислението на пътя също се оказа трудна задача, съпътствувана от непредвидени грешки. С една дума, предишните експедиции на Земята завършваха с гибелта на всички участници, докато Мени не успя да организира първата успешна експедиция. А сега, използвайки неговите методи, ние започваме да проникваме и на Венера.
— В такъв случай, Мени наистина е велик човек — казах аз.
— Да, ако ви харесва да наричате така един човек, който действително работи много и добре.
— Не исках да кажа това — да работят много и добре — могат и съвсем обикновени хора, хората-изпълнители. Явно, Мени е нещо друго — той е геният, човекът-творец, който създава новото и води човечеството напред.
— Струва ми се, че всичко това е неясно и неточно. Всеки човек е творец и във всеки човек се проявява творчеството на цялото човечество и природата. Нима Мени не държи в ръцете си целия опит на предишните поколения и на днешните изследователи и нима всяка крачка в неговата работа не е изхождала от този опит? А елементите и зародишите, от които е съставен, не са ли предоставени от природата? Човекът е личност, но неговото дело е безлично. Рано или късно той умира с радостите и страданията си, а то остава в безкрайно развиващия се живот. Тук няма разлика между хората на труда; различни са само измеренията на това, което са преживели, и онова, което ще остане след тях.