— Но нали името на такъв човек като Мени няма да умре заедно с него, а ще остане в паметта на човечеството, докато безброй други имена ще изчезнат безследно?
— Всяко име остава дотогава, докато са живи онези, които са живели с човека и са го познавали. Но човечеството не се нуждае от мъртвия символ на личността, когато нея вече я няма. Нашата наука и нашето изкуство са безлични, те пазят направеното до днес като общо дело. Имената на миналото са безполезен баласт за паметта на човечеството.
— Може би сте прав, но нашият свят би се възмутил от тази логика. За нас имената на титаните на мисълта и делото са живи символи, без които не може нито нашата наука, нито нашето изкуство, нито целият ни обществен живот. Често в борбата на силите и в борбата на идеите едно име върху знамето говори повече от отвлечения лозунг. И имената на гениите не са баласт за нашата памет.
— Така е, защото общото дело на човечеството за вас все още не е общо дело; в илюзиите, породени от борбата между хората, то се раздробява и изглежда като дело на отделните хора, а не на човечеството като цяло. На мене също ми беше трудно да разбера вашата гледна точка, както на вас — нашата.
— С една дума, за добро или за зло, в нашата компания няма безсмъртни. Затова пък смъртните тук са вероятно избраници, нали? От тези, които „много и добре работят“, както вие се изразявате.
— По принцип, да. Мени избра тези другари измежду многото хиляди, които пожелаха да тръгнат с него.
— А най-голямата фигура след него е може би Стерни?
— Да, щом упорито искате да мерите и сравнявате хората. Стерни е забележителен учен, макар и съвсем различен от Мени. Той е рядко талантлив математик — откри цяла поредица грешки в изчисленията, по които се организираха всички предишни експедиции на Земята, и доказа, че някои от тези грешки сами по себе си са били достатъчни за гибелта на екипажа и цялото начинание. Той откри нови методи за изчисления и досега резултатите, получени от него, са безпогрешни.
— Аз също си бях изградил подобна представа за него по думите на Мени и първите си впечатления. Но между другото сам не разбирам защо видът му предизвиква у мене някакво тревожно чувство, неопределено безпокойство, нещо като безпричинна антипатия. Бихте ли могли да ми обясните това, докторе?
— Знаете ли, Стерни е човек с много силен, но студен и аналитичен ум. Той неумолимо и последователно разлага всичко и изводите му често са едностранчиви, понякога прекалено сурови, защото анализът на отделните части не дава цялото, нали? Там, където има живот, цялото е повече от сбора на своите съставки, както живото човешко тяло е нещо повече от купчината негови органи и части. Затова Стерни по-малко умее да влиза в настроението и мислите на другите хора. Той винаги ще ви помогне с желание, ако го помолите, но никога няма сам да отгатне какво ви е нужно. При това вниманието му почти всякога е погълнато от неговата работа, главата му постоянно е заета с някаква трудна задача. По това той се различава от Мени — Мени забелязва всичко край себе си и неведнъж е съумявал да обясни даже на мен самия какво искам, какво ме безпокои, накъде са устремени мисълта или чувството ми.
— В такъв случай Стерни се отнася твърде враждебно към нас, земните хора, пълни с противоречия и недостатъци?
— Враждебно? Не, това чувство му е чуждо. Но, струва ми се, че притежава повече скептицизъм, отколкото е нужно. Той прекара във Франция само половин година и телеграфира на Мени: „Тук няма какво да се търси.“ Може би донякъде е бил прав, защото и Лета, който беше заедно с него, не намери подходящ човек. Но в сравнение с Лета той характеризира много по-сурово хората, които е срещнал в тази страна и, разбира се, много едностранчиво, макар че не казва нищо невярно.
— Кой е този Лета, за когото говорите? Не мога да си го спомня.
— Химик, помощник на Мени. Той е възрастен човек, най-старият от всички на нашия етеронеф. Вие лесно ще се сближите с него и това ще ви бъде много полезно. Той има мек характер и много добре разбира чуждата душа, макар че не е психолог като Мени. Отбийте се в неговата лаборатория, той ще се зарадва и ще ви покаже много интересни неща.
В този момент аз си помислих, че вече сме много далеко от Земята и поисках да погледна към нея. Отправихме се заедно към една от страничните зали с големи прозорци.