Нети беше доволен от моята памет, неговият метод на обучение се оказа превъзходен и работата бързо напредваше. Това ми помагаше да се сближавам с марсианците — започнах все по-уверено да пътешествувам из целия етеронеф, като се отбивах в кабините и лабораториите на моите спътници и ги разпитвах за всичко, което ме интересуваше.
Младият астроном Ено, живият и весел юноша — помощник на Стерни, ми показваше много интересни неща, като явно се увличаше не толкова от измеренията и формулите (макар че беше истински майстор в тях), колкото от красотата на това, което наблюдавахме. Чувствувах се чудесно с младия астроном-поет, а естественият стремеж да се ориентирам в нашето положение сред вселената ми даваше постоянен повод да прекарвам известно време при Ено и неговите телескопи.
Веднъж Ено ми показа при най-силно увеличение мъничката планета Ерот, част от орбитата на която пресича пътищата на Земята и Марс, а останалата част преминава в района на астероидите. И макар че в това време Ерот се намираше на разстояние 150 милиона километра от нас, фотографията на неговия малък диск в зрителното поле на микроскопа представляваше цяла географска карта, подобна на картите на Луната. Това, разбира се, също беше мъртва планета.
Друг един път Ено фотографира поток метеорити, който минаваше само на няколко милиона километра от нас. На снимката той, разбира се, изглеждаше като неопределена мъглявина. Ено ми разказа, че в една от предишните експедиции до Земята етеронефът загинал тъкмо когато пресичал друг подобен поток. Астрономите, които наблюдавали етеронефа през най-големите телескопи, видели как светлината му угаснала и той завинаги изчезнал в пространството.
— Вероятно етеронефът се е сблъскал с няколко от тези малки тела и при огромната разлика в скоростта те са пронизали стените му. Тогава въздухът е излетял в пространството и студът на междупланетната среда е вледенил вече мъртвите тела на пътешествениците. И сега етеронефът лети, продължавайки пътя си по кометната орбита, отдалечава се от Слънцето завинаги и не се знае къде ще бъде краят на този страшен кораб, населен с трупове.
При тези думи на Ено студът на космическите пустини сякаш проникна и в моето сърце. Аз ясно си представих нашето мъничко светло островче сред безкрайния мъртъв океан. Без всякаква опора в главозамайващо бързото движение и черната пустош наоколо… Ено усети настроението ми.
— Мени е надежден капитан — каза той — и Стерни също не греши… А смъртта… вие вероятно сте я виждали отблизо във вашия живот… и тя е просто смърт, нищо повече.
Много скоро настъпи часът, когато в борба с мъчителна душевна болка трябваше да си спомня тези думи.
Химикът Лета ме привличаше не само с особената мекота и деликатност на характера си, за които говореше Нети, но и с огромните си познания по най-интересния за мене научен въпрос — за строежа на материята. Само Мени беше по-компетентен в тази област, но аз се стараех по-рядко да се обръщам към него, разбирайки, че времето му е твърде ценно както за науката, така и за интересите на експедицията, за да имам право да го занимавам със себе си. А добродушният старик Лета с такова, неизтощимо търпение се отнасяше към моето невежество, така любезно и даже с видимо удоволствие ми разясняваше азбуката на предмета, че с него не изпитвах никакво притеснение.
Лета започна да ми преподава цял курс по теория на строежа на материята, като илюстрираше с опити разлагането на елементите и техния синтез. Много от тях обаче той трябваше да пропуска и да ги описва с думи, защото имаха особено бурен характер и протичаха под формата на взрив или можеха да приемат такава форма.
Веднъж по време на лекция в лабораторията влезе Мени. Лета завършваше описанието на много интересен експеримент и се канеше да го демонстрира.
— Внимавайте — каза Мени, — помня, че този опит веднъж свърши зле за мене. Достатъчен е нищожен страничен примес към веществото, което разлагате, и тогава най-слабият електрически разряд може да предизвика взрив по време на нагряването.
Лета искаше да се откаже от изпълнението на опита, но Мени, неизменно внимателен и любезен, сам предложи да му помогне в прецизната проверка на всички условия. Реакцията премина превъзходно.
На следващия ден предстояха нови опити със същото вещество. Стори ми се, че този път Лета го взе от друга стъкленица, не от вчерашната. Когато постави ретортата в електрическа баня, аз реших да му го кажа. Разтревожен, той веднага тръгна към шкафа с реактивите, оставяйки банята и ретортата на масичката до стената, която в същност беше външната стена на етеронефа. Аз отидох с него.