Изведнъж се раздаде оглушителен трясък и двамата връхлетяхме със сила върху вратичките на шкафа. Последва оглушително свистене, вой и метален звън. Почувствувах, че непреодолима сила, подобна на ураган, ме влече назад, към външната стена. Успях машинално да се хвана за здравата ръчка, закрепена за шкафа, и увиснах хоризонтално, поддържан в това положение от мощния въздушен поток. Лета направи същото.
— Дръжте се здраво! — викна ми той и аз едва чух гласа му сред шума на бурята. Силен студ прониза тялото ми.
Лета бързо се огледа наоколо. Лицето му беше страшно бледо, но вместо доскорошната обърканост сега то изразяваше ясна мисъл и твърда решимост. Той каза само две думи, аз не можах да ги чуя, но разбрах, че това беше сбогуване завинаги — и ръцете му се разтвориха.
Глух удар и воят на урагана притихна. Почувствувах, че мога да пусна ръчката и се огледах. От масичката нямаше и следа, а до стената, плътно притиснат с гръб към нея, неподвижно стоеше Лета. Очите му бяха широко разтворени и цялото му лице беше сякаш застинало. С един скок се оказах до вратата и отворих. Порив на топъл вятър ме отхвърли назад. След секунда в стаята влезе Мени. Той бързо приближи до Лета.
След още няколко секунди помещението се изпълни с народ. Нети разблъска всички и се хвърли към Лета. Останалите ни обкръжиха в тревожно мълчание.
— Лета е мъртъв — раздаде се гласът на Мени. — По време на химическия опит взривът е пробил стената на етеронефа и Лета е закрил отвора с тялото си. Налягането на въздуха е разкъсало белите му дробове и е парализирало сърцето. Смъртта е настъпила мигновено. Лета е спасил нашия гост, в противен случай гибелта на двамата е била неизбежна.
Нети избухна в глухи ридания.
IX. Миналото
Няколко дни след катастрофата Нети не излизаше от кабината си, а в очите на Стерни понякога забелязвах недоброжелателно изражение. Безспорно заради мене бе загинал забележителен учен и математическият ум на Стерни не можеше да не сравни ценността на изгубения живот и този, който беше спасен. Мени си оставаше неизменно уравновесен и спокоен и даже удвои вниманието и грижите си към мене. Така се държеше и Ено, и всички останали.
Аз продължавах усилено да изучавам езика на марсианците и при първия удобен случай се обърнах към Мени с молба да ми даде някаква книга за историята на тяхното човечество. Мени реши, че това е много сполучлива идея, и ми донесе ръководство, предназначено за марсианските деца, в което популярно се излагаше тяхната история.
С помощта на Нети започнах да чета и превеждам книжката. Бях поразен от умението, с което неизвестният автор оживяваше и илюстрираше най-общите и отвлечени на пръв поглед понятия и схеми. Това умение му позволяваше да води изложението по такава геометрично стройна система, в такава логически издържана последователност, както не би могъл да пише за деца нито един от нашите земни популяризатори.
Първата глава имаше определено философски характер и беше посветена на идеята за вселената като единно цяло, което обединява всичко в себе си и го определя. Тази глава много ми напомни произведенията на онзи мислител, който в проста и наивна форма пръв изложи основите на пролетарската философия за природата.
Следващата глава беше посветена на онова необозримо далечно време, когато във вселената все още е нямало никакви познати ни форми, когато в безграничното пространство са царили хаос и неопределеност. Авторът разказваше как в тази среда са се обособявали първите безформени натрупвания от неуловимо тънка, химически неопределена материя; тези натрупвания са послужили за зародиши на гигантските звездни светове, каквито са звездните мъглявини, в това число и нашият Млечен път с двадесетте милиона слънца, между които нашето Слънце е едно от най-малките.
По-нататък се говореше за това, как материята, концентрирайки се и преминавайки в по-устойчиви съчетания, е приемала формата на химически елементи, а заедно с това първичните безформени натрупвания са се разпадали и сред тях са се отделяли газообразните слънчево-планетни мъглявини, хиляди от които и сега могат да се видят с помощта на телескоп. Развитието на тези мъглявини и кристализацията на слънца и планети от тях се излагаше в съответствие с нашата кант-лапласовска теория за произхода на световете, но по-определено и с повече подробности.