Выбрать главу

— Нима мислите, Мени — попитах аз, — че е правилно да се занимават децата с тези безкрайно общи и отвлечени идеи, с тези неясни световни картини, тъй далечни от обкръжаващата ги конкретна обстановка? Не значи ли това да се пълни детският мозък с празни словесни образи?

— У нас обучението никога не започва от книгите — отговори Мени. — Детето черпи наблюдения от живото общуване с природата и другите хора. Преди да вземе подобна книга, то вече многократно е пътувало, виждало е разнообразни природни картини, познава множество растения и животни, знае за какво служат телескопът, микроскопът, фотографията, фонографът, чувало е от по-големите деца, от възпитателите и другите възрастни разкази за далечното минало. Книги като тази трябва само да свържат в едно и да затвърдят неговите знания, като запълват случайните пропуски и насочват по-нататъшното обучение. Преди всичко постоянно и съвсем отчетливо трябва да се изтъква идеята за единството на света, тя трябва да се прокарва от начало до край и да не се преувеличава значението на частните случаи. Цялостната личност трябва да се формира още от дете.

Всичко това беше твърде необичайно за мене, но аз реших да не разпитвам Мени по-подробно — така или иначе, щях да се запозная непосредствено с марсианските деца и системата на тяхното възпитание. Върнах се към книгата.

Следващите глави разглеждаха геологичната история на Марс. Изложението, макар и стегнато, изобилствуваше със съпоставки от историята на Земята и Венера. Прокарваха се множество паралели, но основната разлика беше в това, че Марс се оказа два пъти по-стар от Земята и почти четири пъти по-стар от Венера. Беше посочена точната възраст на планетите и аз добре я помня, но няма да привеждам тези цифри тук, за да не огорчавам земните учени, за които те ще се окажат твърде неочаквани.

По-нататък се разкриваше историята на живота от самото му начало. Описваха се онези първични съединения — сложни цианови производни, които, без да бъдат все още истинска жива материя, са притежавали много от нейните свойства, както и геологичните условия на химическото образуване на тези съединения. Изясняваха се причините, поради които тези вещества са се запазвали и натрупвали сред другите, по-устойчиви, но не така гъвкави съединения. Проследяваха се усложняването и диференциацията на тези химически зародиши на живота до образуването на истински живи клетки, от които започваше „царството на едноклетъчните организми“.

Картината по-нататък се свеждаше до стълбицата на развитие на живите същества или по-точно до общото им генеалогическо дърво; от едноклетъчните до висшите растения и човека заедно с отделните разклонения. При сравнение със „земната“ линия на развитие се оказваше, че по пътя от първичната клетка до човека много от началните звена на веригата са почти еднакви, незначителна е също разликата при последните звена, а при средните различията са много повече. Това ми се стори твърде странно.

— Доколкото зная — каза Нети, — този въпрос все още не е изследван специално. Само до преди двайсет години ние не знаехме как са устроени висшите животни на Земята и бяхме много учудени, откривайки такова сходство с нашия тип. Явно, възможните висши типове, изразяващи най-пълно живота, не са толкова много и на сходни планети като нашите, при твърде близки условия, природата е постигнала максимума на живот по един и същ начин.

— При това — отбеляза Мени — висшият тип, който завладява своята планета, е онзи, който най-цялостно изразява всички нейни условия, докато промеждутъчните стадии, способни да завладеят само част от средата си, изразяват тези условия частично и едностранчиво. Ето защо при такова голямо сходство на условията като цяло висшите типове трябва да си съвпадат най-пълно, а промеждутъчните поради самата си едностранчивост дават по-голяма възможност за различия.

Спомних си, че още по времето на моите университетски занимания по съвършено друг повод ми хрумна същата мисъл за ограниченото количество възможни висши типове: очите на октоподите, морските главоноги мекотели — висши организми на цял клон от развитието, необикновено приличат на очите на организмите от клон гръбначни. В същото време очите на главоногите имат съвсем различен произход и развитие, даже съответните слоеве тъкани на зрителния апарат са разположени при тях в обратен ред…

Така или иначе фактът беше налице — на друга планета живееха хора, които приличаха на нас, и аз трябваше усърдно да продължа до опознавам живота и историята им.

Що се отнася до предисторическите времена и началните фази на живот на марсианското човечество, то и тук приликата със земния свят беше огромна. Същите форми на родов бит, същото обособено съществуване на отделни общини, същото развитие на връзките помежду им посредством обмен. Но по-нататък започваха различията, макар и не в основната посока на развитие, а по-скоро в неговия стил и характер.