Скоро обаче се оказало, че нито един от неговите заместници не е способен да ръководи гигантската организация на работа. Започнали недоразумения, разхищения, безпорядък, разстроил се целият механизъм на работа, разходите достигнали стотици милиони, а острото недоволство сред работниците заплашвало да се превърне във въстание. Централното правителство побързало да се обърне към главния инженер, предложили му помилване и възстановяване на предишната длъжност. Той решително се отказал от помилването, но се съгласил да ръководи работата от затвора.
Назначените от него ревизори бързо изяснили положението по места, при това били изгонени и дадени под съд хиляди инженери и предприемачи. Заплатата била повишена, снабдяването на работниците с храна, дрехи и оръдия на труда било преустроено наново, плановете за работа — преразгледани и поправени. Скоро редът бил напълно възстановен и огромният механизъм започнал да работи бързо и точно като послушно оръдие в ръцете на истински майстор.
А майсторът не само ръководел цялата работа, но и разработвал план за продължението й в бъдеще, като едновременно с това подготвял свой заместник в лицето на един енергичен и талантлив инженер от работнически произход. До деня, когато изтичал срокът на присъдата, всичко било до такава степен подготвено, че великият майстор можел да предаде делото в чужди ръце, без страх за съдбата му. И в момента, когато в затвора се явил първият министър на централното правителство, за да освободи затворника, главният инженер се самоубил.
Когато Мени ми разказваше всичко това, лицето му някак странно се измени, на него се появи същото изражение на непреклонна суровост и той заприлича досущ на своя предшественик. Почувствувах колко близък и разбираем му е този човек, умрял стотици години преди неговото раждане.
Стаята за свръзка беше в центъра на долния етаж. Там се намираха телефоните и съответните оптически апарати, предаващи на всякакво разстояние изображението на онова, което става пред тях. Едни от приборите съединяваха жилището на Мени със Станцията за съобщения, а чрез нея — с всички други домове в града и с всички градове на планетата. Други служеха за връзка с подземната лаборатория, която ръководеше Мени. Последните действуваха непрекъснато: на няколко тънки решетести пластинки се виждаха умерените изображения на осветени зали, където се намираха големи метални машини и стъклени апарати, а пред тях — десетки и стотици работещи хора. Обърнах се към Мени с молба да ме вземе в тази лаборатория.
— Рисковано е — отговори той. — Там се работи над материята в неустойчивите й състояния и колкото и да е малка опасността от взрив или отравяне от невидими лъчи при нашите предпазни мерки, тя все пак съществува. Не трябва да ви подлагаме на такава опасност, сега сте само един и няма с кого да ви заменим.
В домашната лаборатория на Мени се намираха винаги само онези прибори и материали, които бяха нужни за изследванията му в момента.
В коридора на долния етаж беше окачена за тавана въздушна лодка, в която по всяко време можеше да седнеш и да се отправиш, накъдето пожелаеш.
— Къде живее Нети? — попитах аз Мени.
— В голям град, на два часа път по въздуха оттук. Там има машинен завод с няколко десетки хиляди работници и Нети разполага с повече материал за своите медицински изследвания. Нас тук ни обслужва друг лекар.
— А мога ли някой път да разгледам машинния завод?
— Разбира се, там не ви заплашва особена опасност. Ако искате, още утре ще отидем там заедно.