Выбрать главу

„В машинното производство има излишък от 968 757 работни часа всекидневно, от тях — 11 325 работни часа на опитни специалисти.“

„В този завод има излишък от 753 часа, от тях 29 часа труд на опитни специалисти.“

„Няма недостиг на работници в производствата: земеделие, минно дело, химическо производство…“ и т.н. (в азбучен ред бяха изброени множество различни отрасли на труда).

На таблица номер две беше написано:

„В производството на дрехи всеки ден не достигат 392 685 работни часа, от тях 21 380 часа труд на опитни механици за специални машини и 7 852 часа труд на специалисти-органнзатори.“

„Производството на обувки се нуждае от 79 360 часа, от тях…“ и т.н.

„Институтът по изчисления — от 3 078 часа…“ и т.н.

Такова беше съдържанието и на трета и четвърта таблица. В списъка на отраслите на труда имаше и такива като възпитание на деца от малка възрастова група, възпитание на деца от средна възрастова група, медицинско обслужване на градовете, на селските райони и други.

— Защо излишъкът на работни часове е посочен точно само в машинното производство, а недостигът навсякъде е отбелязан толкова подробно? — попитах аз.

— Много просто — отговори Мени, — таблиците трябва да повлияят на разпределението на труда: нужно е всеки да знае точно къде не достига работна сила и в каква степен. Тогава при еднаква или приблизително равна склонност към две професии човекът ще избере онази, от която има по-голяма нужда. И обратно — достатъчно е да се знаят точните данни за излишната работна сила само в дадения отрасъл, за да може всеки работник съзнателно да прецени положението, както и желанието си да смени професията.

Докато разговаряхме, забелязах, че някои цифри на таблицата изчезнаха, а на тяхно място се появиха нови. Попитах какво означава това.

— Цифрите се сменят всеки час — обясни Мени. — Само за час няколко хиляди души са успели да обявят желанието си да преминат на друга работа. Централният статистически механизъм през цялото време отбелязва това и всеки час съобщенията му се предават навсякъде.

— Но как централната статистика установява цифрите на излишък и недостатък?

— Институтът по изчисленията има навсякъде свои агенции, които следят движението на продукцията в складовете, производителността на всички предприятия и промяната на броя на работниците в тях. По този начин се изяснява точно какво и колко трябва да се произведе за определен срок, колко работни часа са нужни за това. След това остава институтът да пресметне разликата между наличното и необходимото за всеки отрасъл на труда и да я съобщи навсякъде. Тогава потокът от доброволци възстановява равновесието.

— А ограничено ли е при вас потреблението?

— Съвсем не, всеки си взема това, което му трябва, и толкова, колкото иска.

— А нужни ли са пари или някакво свидетелство за количеството реализиран труд?

— Нищо подобно. При нас трудът е естествена потребност на развития социалистически човек и всякаква замаскирана или явна принуда към труд е излишна.

— Но ако потреблението е неограничено, то не са ли възможни резки колебания в него, които да преобърнат всички статистически сметки?

— Разбира се, не. Отделният човек може да започне да яде една или друга храна двойно или тройно пъти повече от обикновено или да поиска да смени десет костюма за десет дни, но обществото от три милиарда души не се поддава на такива колебания. При такива големи числа отклоненията в една или друга посока се уравновесяват и средните величини се променят много бавно, в строга последователност.

— Тогава вашата статистика работи почти автоматично — прости изчисления и нищо повече?

— Не, имаме и много големи трудности. Институтът по изчисленията е длъжен зорко да следи новите изобретения и измененията в природните условия, за да ги отчита точно. Въвежда се нова машина — тя веднага налага разместване на работната сила както в сферата, където се използва, така и в машинното производство, а понякога и в производството на материали за един или друг отрасъл. Изчерпва се рудата, откриват се нови минерални богатства — отново разместване на работната сила в цяла поредица релсови пътища и т.н. От самото начало изчисленията трябва да бъдат ако не съвсем точни, то с достатъчна степен на точност, а това никак не е лесно, докато не се получат данните от прякото наблюдение.