Въпреки спокойния, убедителен тон на Мени неговият разказ ми се стори твърде странен и неправдоподобен.
— И вие сте успели да извършите всичко това и да го запазите в тайна? — отбелязах аз, прекъсвайки речта му.
— Да, за нас това беше крайно важно. Ние смятаме, че би било много опасно да се публикуват нашите научни открития, докато в повечето страни са на власт реакционни правителства. И вие, руският революционер, повече от всеки друг трябва да се съгласите с нас. Погледнете как вашата азиатска държава използва европейските съобщителни връзки и средства за изтребление, за да потиска и изкоренява всичко живо и прогресивно у вас. А много по-добро ли е правителството на онази полуфеодална-полуконституционна страна, чийто трон е зает от един войнствен дърдорко и глупак, управляван от знатни мошеници? И нима струват нещо онези две еснафски републики в Европа? Ясно е, че ако нашите летателни машини станат известни, правителствата веднага ще се погрижат да ги превърнат в свой монопол и да ги използват за засилване на властта и могъществото на висшите класи. Ние решително не сме съгласни с това и монополът остава наш, докато не се появят подходящи условия.
— И вие наистина ли сте успели да стигнете до други планети? — попитах аз.
— Да, до двете най-близки планети — Венера и Марс, ако не смятаме, разбира се, мъртвата Луна. Тъкмо сега сме заети с тяхното подробно изследване. Имаме всички необходими средства, трябват ни силни и надеждни хора. От името на моите другари ви предлагам да дойдете в нашите редове — разбира се, с всички произтичащи от това права и задължения.
Той спря в очакване на отговор. Аз не знаех какво да мисля.
— Доказателствата! — казах аз. — Вие обещахте да представите доказателства.
Мени извади от джоба си стъклен флакон с някаква метална течност, която аз взех за живак. Странното беше, че тази течност, изпълваща не повече от една трета от флакона, се намираше не на дъното му, а в горната част, до отвора, и то при самата запушалка. Мени обърна флакона и течността изтече към дъното, тоест право нагоре. Мени пусна стъклото от ръката си и то увисна във въздуха. Това беше невероятно, но в същото време — несъмнено и очевидно.
— Този флакон е от обикновено стъкло — обясни Мени, — а в него е налята течност, която се отблъсква от телата на слънчевата система. Течността е точно толкова, колкото да уравновеси тежестта на флакона — така теглото изчезва. На този принцип са построени и всички летателни апарати — те са направени от обикновени материали, но имат резервоар с достатъчно количество „материя от отрицателен тип“. После на цялата тази безтегловна система се придава нужната скорост на движение. За земните летателни машини се използват обикновени електрически двигатели с въздушен винт; при междупланетните полети, разбира се, ние използваме съвършено друг начин, с който по-нататък бих могъл да ви запозная отблизо.
Не можех да се съмнявам повече.
— Какви ограничения налага вашето дружество на постъпилите в него освен, разбира се, задължителната тайна?
— Почти никакви. Не се ограничават нито личният живот, нито обществената дейност на другарите, стига да не вредят на дейността на дружеството като цяло, но всеки при постъпването си е длъжен да изпълни някакво важно и отговорно поръчение. По този начин, от една страна, укрепва връзката му с дружеството, а, от друга, се виждат на практика способностите и енергията му.
— Значи и на мене ще ми бъде възложено такова поръчение?
— Да.
— Какво по-точно?
— Трябва да вземете участие в експедицията към планетата Марс с големия етеронеф, който потегля утре.
— Колко ще продължи експедицията?
— Не се знае. Само пътят дотам и обратно е не по-малко от пет месеца. Може и изобщо да не се върнем.
— Това ми е ясно, не е там работата. Но какво ще стане с революционната ми дейност? Вие самият, както виждам, сте социалдемократ и ще разберете затруднението ми.
— Избирайте. Според нас трябва да прекъснете дейността си, за да завършите вашата подготовка. Поръчението не може да бъде отложено. Ако се откажете от него, значи се отказвате от всичко.
Замислих се. След като сега на сцената излизат широките маси, отсъствието на един или друг партиен работник е съвсем нищожен факт за делото като цяло. При това става дума за временно прекъсване. Връщайки се на работа, аз ще бъда много по-полезен с новите си връзки, знания и средства. Реших се.
— Кога трябва да тръгна?
— Сега, с мене.
— Ще ми отпуснете ли два часа, за да съобщя на другарите? Някой трябва да ме смени утре в района.