— Кои бяха тези нещастници и какво ги тласна към гибел?
— Първият беше мой учител, знаменит лекар, който внесе много нови неща в науката. У него беше извънредно развита способността да чувствува чуждите страдания. Това насочи ума и енергията му към медицината, но това го и погуби. Той не издържа. Крахът дойде съвсем неочаквано, защото той умееше да крие от околните душевното си състояние. Това стана след тежката епидемия, възникнала при пресушаването на един морски залив вследствие разлагането на няколко стотици милиона килограма мъртва риба. Болестта беше мъчителна като вашата холера, но още по-опасна и в девет десети от случаите завършваше със смърт. Наличието на тази минимална възможност за оздравяване не позволяваше на лекарите да изпълняват молбите на своите болни за бърза и лека смърт — не може да се приеме, че един човек, обхванат от остра треска, е в пълно съзнание. Моят учител работи безумно много по време на епидемията и благодарение на неговите изследвания ние твърде бързо се справихме с нея. Но когато всичко свърши, той отказа да живее повече.
— На колко години беше тогава?
— Според нашето броене — на около петдесет. За нас това все още е млада възраст.
— А другият случай?
— Беше жена, чиито съпруг и дете умряха едновременно.
— И накрая третият случай?
— Може да ви го разкаже само човекът, който го преживя.
— Да, наистина — казах аз. — Но обяснете ми нещо друго — защо при вас, марсианците, младостта се запазва толкова дълго? Това особеност на расата ли е, или резултат от по-добрите условия на живот? Или може би нещо друго?
— Расата тук няма значение — преди двеста години средната продължителност на живота при нас е била два пъти по-малка. По-добрите условия на живот? До голяма степен това има значение. Но главното е така нареченото при нас обновяване на живота.
— Какво значи това?
— В същност е много просто, но на вас може би ще ви се стори странно. Между другото, вашата наука вече е постигнала нещо в това отношение. Вие знаете, че за да повиши жизнеспособността на клетките или организмите, природата постоянно ги допълва едни с други. Например, когато в еднообразна обстановка жизнеността на едноклетъчните се намали, те се сливат по две в едно и така се връща способността им за размножаване — „безсмъртието“ на тяхната протоплазма. Такъв е смисълът и на половото кръстосване при висшите растения и животни — в този случай също се съединяват жизнените елементи на две различни същества, за да се получи трети, по-съвършен зародиш. Вие вече познавате и използването на кръвния серум за предаване на някои жизнеспособни елементи от едно същество на друго — например, за да се повиши съпротивлението му към една или друга болест. Ние отиваме още по-далеч и правим обмяна на кръвта между две човешки същества, всяко от които може да предаде на другото нови сили за живот. Така едновременно става преливане на кръв от единия човек на другия и обратно, чрез съединяване на кръвоносните им съдове със съответни прибори. Ако се вземат всички предпазни мерки, това е съвършено безопасно — кръвта на единия човек продължава да живее в организма на другия, като там се смесва с неговата и обновява всичките му тъкани.
— Може ли по този начин да се върне младостта на старците, ако в жилите им се прелее юношеска кръв?
— Отчасти да, но не напълно, защото кръвта не е всичко в организма, в крайна сметка тя се преработва от него. Ето защо младият човек няма да остарее, ако му се прелее кръв на възрастен — слабото, старческото в нея бързо се преодолява от младия организъм, но в същото време той усвоява от нея неща, които не му достигат, енергията и гъвкавостта на жизнените му функции също нарастват.
— Ако наистина е толкова просто, защо нашата земна медицина не използва това средство? Тя познава преливането на кръв от няколкостотин години, ако не греша.
— Не зная, може би при вас има някакви особени органически условия, при които това средство губи значението си. А може би господствуващата у вас психология на индивидуализма, която така дълбоко разделя един човек от друг, прави недостъпна за вашите учени мисълта за жизненото им сливане. Освен това при вас са разпространени много болести, отравящи кръвта, болести, за които самите болни често не знаят, а понякога просто ги скриват. Практикуваното във вашата медицина преливане на кръв има някакъв филантропичен характер — този, който притежава достатъчно, дава на друг, който има остра нужда, например при голям кръвоизлив. При нас също се случва това, но най-често използваме другото — онова, което съответствува на целия ни строй — другарската обмяна на живот не само в идейното, но и във физиологическото съществуване…