В едно само не се съмнявах — в Нети и в нейната любов. Щом тя казваше, че трябва ла замине, значи, трябваше. Щом тя не казваше защо, значи, не трябваше да я питам. Виждах страх и болка в прекрасните й очи, когато тя мислеше, че не я гледам.
— Ено ще ти бъде добър и мил приятел — каза тя с тъжна усмивка, — не забравяй Нела, тя те обича заради мене, тя е умна и много опитна, подкрепата й в трудни моменти е твърде ценна. А за мене мисли само едно — че ще се върна колкото се може по-скоро.
— Аз ти вярвам, Нети — казах, — и затова вярвам и в себе си, в човека, когото ти обикна.
— Прав си, Лени. Убедена съм, че ти ще отхвърлиш робството на съдбата, ще излезеш от всяко поражение, верен на себе си, по-силен и чист от преди.
Бъдещето хвърляше сянка върху нашите прощални ласки и те се смесиха със сълзите на Нети.
III. Фабриката за дрехи
За тези няколко месеца аз успях с помощта на Нети да подготвя в значителна степен изпълнението на главния си план — да стана полезен работник на марсианското общество. Съзнателно отклонявах всички предложения да чета лекции за Земята и нейните хора — би било неразумно да се специализирам в тази насока, това би означавало да продължавам да живея със своето минало, което и без това не ме напускаше, вместо с бъдещето, което исках да овладея. Реших да постъпя в някоя фабрика и след подробно сравнение и обсъждане избрах фабриката за дрехи.
Разбира се, аз избрах почти най-лесното. Но и тук ми се наложи голяма и сериозна подготвителна работа. Трябваше да изуча научните принципи на организация на фабриките изобщо, да се запозная конкретно с организацията на фабриката, където ми предстоеше да работя, с нейната архитектура и условия на труд, да си изясня в основни линии устройството на всички използвани в нея машини и, разбира се, най-подробно — на машината, с която щях да работя. Оказа се, че трябва предварително да усвоя някои раздели на общата и приложна механика и технология и даже на математическия анализ. За мен главната трудност тук идваше не от съдържанието, което трябваше да изучавам, а от формата. Учебниците и ръководствата не бяха предназначени за човек с по-ниска култура. Спомних си как като дете ме измъчваше един случайно попаднал ми френски учебник по математика. Сериозно се увличах по този предмет и явно имах необикновени способности в тази област. Трудните за повечето начинаещи идеи за „границата“ и „производната“ аз възприех някак незабелязано, сякаш винаги съм бил запознат с тях. Но аз нямах онази логическа дисциплина и практика на научното мислене, която френският професор, много ясен и точен в изразите си, но твърде скъп на обяснения, предполагаше в читателя-ученик. Той постоянно пропускаше онези логически връзки, които се разбираха от само себе си за човека с по-висока научна култура, но не и за един млад азиатец като мене. И аз неведнъж мислех по цели часове над някакво магическо преобразуване, идващо след думите: „Откъдето, имайки пред вид предните уравнения, ние извеждаме…“ А сега, когато четях марсианските научни книги, ми беше още по-трудно. Първоначалната илюзия, когато всичко ми изглеждаше лесно и разбираемо, изчезна безследно, но търпеливата помощ на Нети беше винаги с мене и облекчаваше трудната задача.
Скоро след заминаването на Нети аз се реших и постъпих във фабриката. Това беше гигантско и много сложно предприятие, съвсем различно от обикновената ни представа за подобна фабрика. То обединяваше всички процеси — предачество, тъкачество, кроене, шиене и боядисване на дрехите, а като суровина изобщо не се използваха лен, памук или други растителни влакна, както и вълна или коприна, а нещо съвсем друго.
В миналото марсианците приготвяли тъканите за дрехи приблизително така, както това се прави у нас: култивирали влакнодобивни растения, стрижели вълна от подходящи животни и дерели кожите им, развъждали особени породи паяци, от чиито паяжини получавали вещество, подобно на коприната, и т.н. Необходимостта да се увеличава все повече добивът на жито тласнала техниката към развитие. Влакнодайните растения започнали да се изместват от влакноподобни минерали като планинския лен. След това химиците насочили усилията си към изследване на паяжинните тъкани и синтеза на нови вещества с аналогични свойства. Когато успели, в целия този отрасъл на промишлеността се извършила пълна революция и сега тъкани от стария тип се пазят само в историческите музеи.