За да попречи на самоубийството, Нети, към която Ено се обърнала за съдействие, отложила с един ден изпълнението му под различни предлози и казала за това на Мени. По това време той организирал експедицията към Земята и веднага изпратил на Ено покана да вземе участие в това важно и опасно дело. Трудно било да откаже. Ено приела предложението. Множеството нови впечатления й помогнали да се справи с душевната си болка и на връщане към Марс тя вече успяла да овладее себе си дотолкова, че да изглежда като онова весело момче-поет, с което се запознах в етеронефа.
С новата експедиция Ено не тръгнала от страх да не свикне отново твърде много с присъствието на Мени. Но тревогата за неговата съдба не я напускаше в самотата й — тя прекалено добре познаваше опасностите, които го заплашваха. В дългите зимни вечери нашите мисли и разговори постоянно се връщаха към една и съща точка на вселената — там, където под лъчите на огромното слънце, под диханието на палещия вятър най-близките ни същества с трескава енергия вършеха своята титанично смела работа. Дълбоко ни сближаваше това единство на мислите и настроенията. Ено беше за мен повече от сестра.
Някак от само себе си, без порив и без борба, нашето сближаване ни доведе до любовни отношения. Неизменно кротката и добра Ено не странеше от тази близост, макар че сама не се стремеше към нея. Тя само реши да няма деца от мен… В ласките й имаше оттенък на мека тъга — ласки на нежна дружба, която позволява всичко…
А зимата, както и преди, простираше над нас студените си бледи криле — дълга марсианска зима без временни затопляния, бури или виелици, спокойна и неподвижна като смъртта. И двамата нямахме желание да отпътуваме на юг, където по това време грееше слънце и природата, пълна с живот, разгръщаше ярките си дрехи. Ено не желаеше да е сред тази природа, която твърде малко хармонираше с нейното настроение, а аз избягвах новите хора и новата обстановка, защото запознанството и свикването с тях искаха от мен излишен труд и умора, а аз и без това твърде бавно вървях към целта си. Призрачно-странна беше нашата дружба-любов в царството на зимата, грижите, очакването…
V. При Нела
Ено беше най-близката приятелка на Нети още от ранна младост и ми разказа много неща за нея. В един от нашите разговори ме порази едно съчетаване на имената на Нети и Стерни, което ми се стори странно. Когато попитах направо, Ено отначало се замисли, даже някак се смути, а после отговори:
— По-рано Нети беше жена на Стерни. Щом тя не ви е казала това, значи, и аз не трябваше да ви го казвам. Очевидно сгреших, затова не ме разпитвайте повече по този въпрос.
Бях някак странно потресен от това, което чух… Сякаш нямаше нищо особено… Никога не съм мислил, че съм първият мъж на Нети. Нелепо би било да предполагам, че една жена, пълна с живот и здраве, красива духом и телом, дете на свободна и висококултурна раса, е живяла без любов до нашата среща. Защо изпаднах в такова непонятно-зашеметено състояние? Не можех да разсъждавам за това, знаех само едно — трябва да науча всичко, да го науча точно и ясно. Невъзможно беше да разпитвам Ено. Спомних си за Нела.
Преди да замине, Нети ми каза: „Не забравяй Нела, потърси я в труден момент!“ И аз вече неведнъж мислех за това как да се видя с нея, но ми пречеше отчасти работата, отчасти някакъв смътен страх пред стотиците любопитни детски очи, които я обкръжаваха. Но сега всякаква нерешителност изчезна и аз същия ден бях в „Дома на децата“, в Големия машинен град.
Нела веднага остави работата, с която беше заета и помоли друга възпитателка да я смени, а после ме заведе в своята стая, където децата не можеха да ни пречат.
Реших да не й казвам веднага за целта на моето посещение, още повече че на мен самия тази цел не ми изглеждаше нито особено разумна, нито особено благородна. Повече от естествено беше, че поведох разговор за най-близкия и на двама ни човек. После оставаше да чакам подходящ момент за моя въпрос. Нела с увлечение и подробности ми разказа за Нети, за детството и младостта й.
Първите години от живота си Нети прекарала при майка си, както това обикновено е прието при марсианците. После, когато трябвало да даде Нети в „Дома на децата“, за да не я лишава от възпитателното влияние на детското общество, Нела вече не можела да се раздели с нея и отначало временно се заселила в същия дом, а след това завинаги останала там като възпитателка. Това отговаряло и на научната й специалност — тя се занимавала главно с психология.
Нети била живо, енергично, поривисто дете, жадно за знания и дейност. Особено я интересувал и привличал тайнственият астрономичен свят отвъд пределите на планетата. Земята, тогава още недостигната, и нейните невидими хора били любимата мечта на Нети, любимата тема на разговор с другите деца и с възпитателите.