Когато бил публикуван отчетът за първата сполучлива експедиция на Мени до Земята, момичето едва не се побъркало от радост и възхищение. Тя запомнила дума по дума доклада на Мени и измъчила Нела и другите възпитатели да й обясняват всеки неразбираем термин в този доклад. Тя се влюбила в Мени задочно и му писала възторжено писмо. В това писмо между другото тя го молела да й донесе едно дете от Земята, останало без родители, като се ангажирала да го възпита по най-добрия начин. Окачила в цялата си стая изгледи от Земята и портрети на земни хора, започнала да изучава речниците на земните езици веднага щом се появили в печата. Негодувала срещу насилието, което Мени и неговите спътници проявили спрямо първия срещнат земен човек — те го пленили, за да им помогне да научат земните езици — и в същото време горещо съжалявала, че тръгвайки си обратно, те не го довели на Марс, а го пуснали на свобода. Тя твърдо решила, че рано или късно ще отиде на Земята и в отговор на шегата на майка си, че там ще се омъжи за земен човек, помислила и заявила: „Напълно е възможно!“
Всичко това самата Нети никога не беше ми разказвала. В разговорите си тя изобщо избягваше да споменава миналото. И, разбира се, никой, дори самата тя, не би могъл да го разкаже по-добре от Нела. Колко ярко сияеше майчината любов в нейните описания! На моменти аз виждах като живо пред себе си едно чудно момиче с големи горящи очи и загадъчно увлечение към далечния свят… Но съзнанието за действителността и мисълта за целта на разговора бързо се връщаха и отново ми ставаше студено на душата.
Накрая, когато преминахме към по-късните години от живота на Нети, аз реших да попитам с възможно най-спокоен и непринуден тон как са възникнали отношенията между Нети и Стерни. Нела се замисли за минута.
— А, ето какво било! — каза тя. — Значи, затова сте дошли при мен… Защо не ми го казахте направо?
Непривична строгост звучеше в гласа й. Аз мълчах.
— Разбира се, мога да ви разкажа това — продължи тя. — Историята е съвсем обикновена. Стерни беше един от учителите на Нети, той четеше на младежта лекции по математика и астрономия. Когато се върна от първото си пътуване до Земята — струва ма се, това беше втората експедиция на Мени, — той излезе с цяла поредица доклади за тази планета и нейните обитатели. При това Нети беше негова постоянна слушателка. Особено ги сближи търпението и вниманието, с които той се отнасяше към безкрайните й въпроси. Сближението завърши с брак. Това беше своего рода полярно привличане на две много различни и често противоположни натури. По-късно в съвместния им живот това различие започна да се проявява постоянно и в цялата си пълнота, като доведе до охлаждане на отношенията и раздяла. Това е всичко.
— Кога се разделиха те?
— Окончателно — след смъртта на Лета. Самото сближаване между Нети и Лета беше вече начало на разрива. Нети не се чувствуваше добре редом със студения аналитичен ум на Стерни — той системно и упорито разрушаваше всички въздушни замъци, всички фантазии на ума и чувствата, с които тя живееше. Тя неволно започна да търси човек, който би се отнесъл по друг начин към всичко това. А старият Лета имаше рядко отзивчиво сърце и по детски се ентусиазираше. Нети намери в негово лице другаря, от когото се нуждаеше — той не само се отнасяше търпеливо към поривите на нейното въображение, но често и сам се увличаше заедно с нея. С него душата й си почиваше от суровата смразяваща критика на Стерни. Той, както и тя, обичаше Земята, мечтаеше и фантазираше за нея, вярваше в бъдещия съюз на двата свята, който ще доведе до велик разцвет и ще внесе поезия в живота. И когато тя разбра, че човек, в чиято душа се крият такива съкровища от чувства, никога не е познавал женската любов и ласка, не можа да се примири с това. Така възникна втората й връзка.
Защо Нети не ми бе казала всичко това? Колко още тайни и измами има край мене? И колко да очаквам в бъдеще? Не, лъжа! Вярно, тайна имаше, но не и измама. А нима в такъв случай тайната не е измама?…
Тези мисли като вихър минаха през главата ми, когато вратата се отвори и в стаята отново влезе Нела. Тя сигурно прочете по лицето ми колко ми е тежко, защото когато се обърна към мен, в тона й вече я нямаше предишната сухост и суровост.
— Аз ви разбирам — каза тя, — не е лесно да свикнеш с житейските отношения и обичаите на един чужд свят, с който нямаш кръвна връзка. Вие преодоляхте вече много препятствия, ще се справите и с това. Нети вярва във вас и аз мисля, че е права.