— Ако наистина ми вярва, защо е скрила всичко това от мене? Не мога да разбера.
— Не зная защо е постъпила така, но съм сигурна, че е имала сериозни, а не дребни причини да го направи. Може би ще ви ги обясни това писмо. Тя ми го остави за вас, в случай че възникне подобен разговор.
Писмото беше написано на родния ми език, който моята Нети така добре беше научила. Ето какво прочетох в него:
„Мой Лени! Никога не съм говорила с тебе за предишните ми лични връзки, но не защото исках да скрия каквото и да било от досегашния си живот. Дълбоко се доверявам на ясния ти ум и благородното ти сърце. Не се съмнявам, че колкото и чужди и непривични да са за теб някои наши житейски отношения, ти в края на краищата винаги ще съумееш вярно да ги разбереш и справедливо да ги оцениш.
Но аз се боях от едно… След болестта си ти бързо трупаше сили за работа, но душевното равновесие, от което зависи самообладанието в думите и постъпките всяка минута и при всякакви обстоятелства, още не се беше върнало при теб. Ако под влияние на момента и стихийните сили на миналото, криещи се в дълбочината на човешката душа, ти, макар и за секунда, беше проявил към мен като жена онова господствуващо във вашия свят отношение, възникнало от насилието и робството, ти никога не би си го простил. Да, скъпи мой, аз зная, ти си строг, а често пъти дори жесток към самия себе си — ти си придобил тази черта от вашата сурова школа на вечна борба и моментният лош и болезнен порив би останал за теб като тъмно петно върху нашата любов.
Мой Лени, аз искам и мога да те успокоя. Нека спи и никога не се събужда в душата ти злото чувство, което те кара да се отнасяш към любимия човек като към жива собственост. Аз няма да имам други лични връзки. Мога леко и уверено да ти обещая това, защото пред любовта ми към теб, пред страстното желание да ти помогна в твоята велика жизнена задача всичко останало ми изглежда дребно и нищожно. Аз те обичам не само като жена, аз те обичам и като майка, която води детето си в нов и чужд за него живот, пълен с усилия и опасности. Тази любов е по-силна и по-дълбока от всяка друга, която може да се роди у човек към човека. И затова в моето обещание няма саможертва.
Довиждане, мое скъпо, любимо дете.
Когато дочетох писмото, Нела въпросително ме погледна.
— Вие бяхте права — казах аз и целунах ръката й.
VI. В търсене
Този епизод ме накара дълбоко в душата си да се срамувам от себе си. Започнах още по-болезнено да възприемам превъзходството на марсианците във фабриката и извън нея. Несъмнено аз преувеличавах това превъзходство и собствената си слабост. В доброжелателството и грижата им към мене започвах да виждам оттенък на полупрезрителна снизходителност, а във внимателната им сдържаност — скритото отвращение към по-низше същество. В това отношение точността на възприятията и справедливостта на оценките им все повече се нарушаваха.
Във всяко друго отношение мисълта ми оставаше ясна и сега упорито работеше за запълване на празнините, останали след заминаването на Нети. Бях убеден по-силно от преди, че за участието й в тази експедиция съществуваха и други, неизвестни за мен причини, по-големи и по-важни от тия, които се изтъкваха пред мен. Последното доказателство за любовта на Нети и огромното значение, което тя придаваше на мисията ми за сближаването на двата свята, бяха ново потвърждение на това, че без изключителни причини тя не би се решила да ме остави за дълго сред дълбочините, плитчините и подводните камъни в океана на чуждия за мен живот, разбирайки много по-добре и по-ясно от мен какви опасности ме заплашват тук. Имаше нещо, което не знаех, но бях убеден, че то сериозно се отнася до мен и трябваше да го изясня на всяка цена.
Реших да се добера до истината чрез системно изследване. Спомняйки си някои случайни и неволни намеци на Нети, неспокойното изражение, което улавях по лицето й, когато пред мен ставаше дума за колониални експедиции, аз дойдох до заключението, че Нети се е решила на тази раздяла не тогава, когато ми каза това, а много отдавна, още в първите дни на нашия брак. Значи, и причините трябваше да се търсят по това време. Но къде да ги търся?
Те биха могли да бъдат свързани или с личния живот на Нети, или с произхода, характера и значението на самата експедиция. След писмото на Нети първото не ми изглеждаше вероятно. Следователно трябваше да насоча издирванията си по втората посока и напълно да си изясня историята и произхода на експедицията.
От само себе си се разбира, че експедицията беше решена от „колониалната група“ — така се наричаше събранието на работещите по организацията на междупланетни пътешествия заедно с представители от централната статистика и от заводите, които произвеждат етеронефи и доставят необходимите средства за тези пътешествия. Знаех, че последният конгрес на тази „колониална група“ е бил тъкмо по време на болестта ми. Мени и Нети участвуваха в него. Тъй като тогава вече оздравявах и ми беше скучно без Нети, аз поисках също да присъствувам на този конгрес, но тя каза, че е опасно за здравето ми. Не е ли идвала тази опасност от нещо, което не би трябвало да зная? Налагаше се да намеря точните протоколи на конгреса и да прочета всичко, което можеше да има отношение към този въпрос.