Мени пита има ли възражения по същество срещу предложението на централната статистика или срещу неговата мотивировка. Възражения няма.
Тогава той поставя на обсъждане въпроса, коя планета да бъде избрана на първо време за масова колонизация.
Думата взема Стерни.
VII. Стерни
— Първият въпрос, поставен пред нас от представителя на централната статистика — започва Стерни с обичайния си математически-делови тон — въпросът за избор на планета за колонизация според мене не се нуждае от решаване, защото е решен отдавна, и то от самата действителност. Нямаме възможност за избор. От двете достъпни ни засега планети само едната е годна за масова колонизация. Това е Земята. За Венера има обширна литература, с която всички вие, разбира се, сте запознати. От събраните в нея данни е възможен само един извод — сега ние не можем да овладеем Венера. Палещото й слънце ще измъчи и изтощи нашите колонисти, страшните й урагани и бури ще разрушат сградите ни, ще разпилеят из пространството нашите аероплани и ще ги разбият в исполинските планини. С чудовищата донякъде бихме могли да се справим, макар и с цената на немалки жертви, но нейният богат на форми бактериален свят ни е съвсем слабо познат — а колко нови болести крие той за нас? Вулканичните й сили се намират все още в неспокойно брожение — колко неочаквани земетресения, изригвания на лава и океански наводнения ни обещават те! Разумните същества не трябва да предприемат невъзможното. Опитът да колонизираме Венера би означавал за нас безчислени и безсмислени жертви, не жертви на науката и общото щастие, а на безумието и мечтата. Въпросът, струва ми се, е ясен и дори само докладът от последната експедиция на Венера е достатъчен, за да разсее всички съмнения.
И така, ако говорим за масово преселение, то това може да бъде само преселение на Земята. Тук препятствията от страна на природата са нищожни, а богатствата й са неизчислими — те превъзхождат осем пъти това, което дава нашата планета. Самата колонизация е добре подготвена поради вече съществуващата, макар и невисока култура на Земята. Всичко това, разбира се, е известно на централната статистика. И ако тя поставя въпроса за избор, а ние намираме за нужно да го обсъждаме, то това е само по една причина — на Земята съществува много сериозно за нас препятствие. Това е нейното човечество.
Хората на Земята я владеят и в никакъв случай няма доброволно да я отстъпят, дори ако става въпрос и за част от нейната повърхност. Това произтича от характера на нейната култура. В основата й е собствеността, разпределена между организираното население. Дори най-цивилизованите племена на Земята експлоатират само нищожна част от достъпните им природни сили, но въпреки това стремежът към заграбване на нови територии никога не отслабва. Системното ограбване на земите и имуществото на по-малко културни племена се нарича при тях колониална политика и е една от главните задачи на държавния им живот. Можем да си представим как ще се отнесат те към естественото и разумно предложение от наша страна — да ни отстъпят част от техните континенти, в замяна на което ние бихме ги научили и бихме им помогнали несравнено по-добре да използват останалата част… За тях колонизацията е въпрос само на груба сила и насилие — искаме или не, те ще ни заставят да приемем тази гледна точка.
Ако въпросът е да им докажем само веднъж превъзходството на нашата сила, то това ще бъде сравнително лесно и няма да вземе повече жертви от която и да е тяхна безсмислена война. Съществуващите там големи стада от хора, дресирани да убиват, които те наричат армии, биха били най-подходящият материал за това необходимо насилие. Всеки от нашите етеронефи би могъл с поток смъртоносни лъчи, възникващи при ускореното разлагане на радия, да унищожи за няколко минути едно-две такива стада и това ще бъде по-скоро полезно, отколкото вредно за тяхната култура. Но за съжаление работата не е толкова проста и главните трудности тепърва бяха започнали.
Във вечната борба между племената на Земята у тях се е изградила една психологическа особеност, наречена патриотизъм. Това неопределено, но силно и дълбоко чувство включва в себе си както злобно недоверие към чуждите народи и раси, така и стихийна привързаност към своята територия, с която земните племена се срастват, както костенурката с черупката си. В него има и някакво колективно самомнение и, струва ми се, просто жажда за изтребление, насилие, грабежи. Патриотичното душевно състояние се усилва и изостря извънредно след военни поражения, когато победителите отнемат част от територията на победените. Тогава техният патриотизъм се превръща в продължителна и жестока ненавист към поробителите, а отмъщението става жизнен идеал на цялото племе — не само на „висшите“ или управляващи класи, но и на трудещите се маси.