VIII. Нети
— „Световният живот е единен“ — каза Стерни. И какво ни предложи той?
Да унищожим завинаги цяла една своеобразна форма на този живот, форма, която никога повече няма да можем нито да възстановим, нито да заменим.
Тази прекрасна планета е живяла стотици милиони години свой особен живот, не като другите… И ето в недрата на мощните й стихии започнало да се организира съзнание; издигайки се в жестока и трудна борба от ниските стъпала към по-високите, то най-накрая приело близки, родствени на нас човешки форми. Но те не са същите като на нашата планета — в тях се е отразила и съсредоточила историята на друга природа, на друга борба. Под тях се крие друга стихийност, те имат други противоречия и възможности за развитие. Настъпила е епохата, когато за първи път може да се осъществи единение на две велики линии на живота. Какво ново многообразие, каква висша хармония би възникнала от това съчетание! А тук казват: световният живот е единен, затова ние трябва не да обединяваме, а да… разрушаваме.
Когато Стерни сочеше доколко човечеството на Земята, неговата история, нрави и психика не приличат на нашите, той опроверга своята идея по-добре, отколкото бих могла да го направя аз. Ако те приличаха на нас във всичко, освен в степента на развитие, ако те бяха като нашите прадеди в епохата на капитализма, тогава спокойно бихме могли да се съгласим със Стерни — низшето стъпало може да бъде пожертвувано заради висшето, слабите заради силните. Но земните хора не са просто с по-ниска култура и по-слаби от нас — те са други, различни от нас и унищожавайки ги, ние няма да ги заместим в световното развитие, ние само механично ще запълним онази празнота, която ще се появи в царството от жизнени форми.
Земната култура действително се различава от нашата, но не по своето варварство и жестокост. Варварството и жестокостта са само преходни прояви на онази разточителност в процеса на развитие, с която се отличава целият живот на Земята. Там борбата за съществуване е по-енергична и по-напрегната, природата непрекъснато създава много повече форми, но и много от тях стават жертва на развитието. И не може да бъде другояче, защото източникът на живот — Слънцето, изпраща към Земята осем пъти повече лъчиста енергия, отколкото получава нашата планета. Затова там се сее и пръска толкова много живот, затова в разнообразието на неговите форми възникват толкова много противоречия и така мъчително сложен, пълен с крушения, е пътят към тяхното примиряване. В царството на растенията и животните милиони видове ожесточено са се борили и изтласквали един друг, участвувайки с живота и смъртта си в създаването на нови, по-завършени и хармонични, по-синтетични типове. Така е било и в царството на човека.
Нашата история, ако я сравним с историята на земното човечество, изглежда удивително проста, лишена от колебания, правилна до схематичност. Плавно и непрекъснато се е зараждал социализмът — изчезвали дребните собственици, развивал се пролетариатът. И това ставало без лутания и тласъци по цялата политически обединена планета. Водила се е борба, но хората се разбирали помежду си — пролетариатът не избързвал много, но и буржоазията не била прекалено реакционна, различните епохи и обществени формации не се смесвали така, както става на Земята — там в една високоразвита капиталистическа страна е възможна понякога феодална реакция и многочисленото селячество, изостанало в културата си с цял исторически период, често служи като оръдие на висшите класи за подтискане на пролетариата. Преди няколко поколения ние по равен и гладък път стигнахме до такова обществено устройство, което освобождава и обединява всички сили за социално развитие.
Друг е пътят, по който вървят нашите земни братя — трънлив, с много завои и прекъсвания. Малко от нас знаят и никой не е в състояние ясно да си представи до какво безумие е било доведено умението да се измъчват хора при най-културните народи на Земята от идейните и политически институции на висшите класи — църквата и държавата. И в резултат? Може би се е забавило развитието? Не, не можем да твърдим това — първите стадии на капитализма до зараждането на пролетарско социалистическо съзнание са протекли сред хаос и жестока борба не по-бавно, а по-бързо, отколкото при нас. Но суровата и безпощадна борба е породила в борците такъв подем на енергия и страст, такава сила на героизъм и мъченичество, каквито умерената и не така трагична борба на нашите прадеди не познава, и в това отношение земният тип живот не е по-низш, а по-висш от нашия, макар че ние, по-старши по култура, стоим на много по-високо стъпало.