Земното човечество е раздробено, отделните раси и нации са се сраснали със своите територии, говорят на различни езици и дълбоко неразбиране е проникнало във всичките им жизнени отношения… Затова обединяването между хората, което с огромни трудности си пробива път, ще бъде постигнато от нашите земни братя много по-късно, отколкото при нас. Това деление е породено от широтата на земния свят, от богатството и разнообразието на неговата природа. Така възникват множество различни гледни точки в разбирането за вселената. Нима всичко това поставя Земята и нейните хора по-ниско, а не по-високо от нашия свят в аналогичните епохи от неговата история?
Даже механичното различие на езиците, на които те говорят, до голяма степен е помагало за развитието на тяхното мислене, освобождавайки понятията от грубата власт на думите, с които се изразяват. Сравнете философията на земните хора с философията на нашите прадеди при капитализма. Тя е не само по-разнообразна, но и по-сложна, и в най-добрите си школи анализира живота по-дълбоко и по-вярно, откривайки връзката между фактите и понятията. Разбира се, всяка философия е израз на слабостта и раздробеността на познанието, на изостаналото научно развитие, това е опит да се даде единна картина на битието, запълвайки с изречения неизвестните в науката моменти. Но забележете колко предположения на земните прогресивни философски мислители и борци предшествуват в груби черти откритията на нашата наука — такава е почти цялата обществена философия на социалистите. Нищо чудно племената, надминали нашите прадеди във философското творчество, впоследствие да надминат и нас самите в научното.
И Стерни иска да измерва това човечество с броя на праведниците — съзнателните социалисти, иска да съди за него по днешните му противоречия, а не по онези сили, които са ги породили и някога ще ги преодолеят. Той иска да пресуши навеки този бурен, но прекрасен океан на живота!
Твърдо и решително трябва да му отговорим: никога!
Ние сме длъжни да подготвим бъдещия си съюз с човечеството на Земята. Ние не можем да ускорим значително неговия преход към свободния строй, но защо да не направим малкото, за което имаме сили. И ако ние не успяхме да опазим първия пратеник на Земята тук от ненужните страдания на болестта, то това говори зле за нас, а не за тях. За щастие той скоро ще оздравее, но даже и ако накрая това бързо сближаване с един чужд за него живот го убие, той все пак ще успее да направи още много за бъдещия съюз на двата свята.
А колкото до нашите собствени затруднения и опасности, длъжни сме да ги преодолеем по други пътища. Трябва да насочим нови научни сили към химията на белтъчините и да подготвим, доколкото е възможно, колонизацията на Венера. Ако не успеем да решим тези задачи в кратък срок, трябва временно да ограничим размножаването. Кой разумен акушер няма да пожертвува живота на неродения младенец, за да спаси жената? Ние също сме длъжни, ако това се наложи, да пожертвуваме частица от бъдещия свой живот за другия, засега още чужд за нас, който съществува и се развива. Съюзът на световете многократно ще изкупи тази жертва.
Висша цел е единството на живота и висш разум е любовта!
(Дълбоко мълчание. После думата взема Мени.)
IX. Мени
— Аз внимателно наблюдавах настроението на другарите и виждам, че повечето от тях са на страната на Нети. Много се радвам, защото и моята гледна точка е приблизително същата. Ще прибавя само едно съображение от практичен характер, което ми се струва много важно. Сериозно се опасявам, че в настоящия момент няма да ни стигнат технически средства за масова колонизация на други планети, дори и да решим да я осъществяваме.
Ние можем да построим десетки хиляди големи етеронефи, но ще се окаже, че няма с какво да ги приведем в движение. Ще ни бъде нужна стотици пъти повече радиева материя, отколкото досега, а в същото време всички известни ни местонаходища се изтощават и все по-рядко откриваме нови.
Да не забравяме, че радиевата материя ни е нужна постоянно — не само за да реализираме голямата скорост на етеронефите. Вие знаете, че цялата ни техническа химия се гради на тези вещества. Използваме я при производството на „минус-материя“, без която същите тези етеронефи и безчислените ни аероплани се превръщат в негодни тежки сандъци. Не можем да се лишим от активното й използване.
Но най-лошото е, че единствената възможност да се откажем от колонизация — синтезът на белтъчините — също може да се окаже неосъществима заради недостига от радиеви вещества. При огромната сложност на състава на белтъчините немислимо е да стигнем до технически прост и удобен за фабрично производство синтез, ако използваме старите методи на постепенно усложняване. Преди няколко години, както знаете, успяхме да получим по този начин изкуствени белтъчини, но в нищожно количество и с големи загуби на енергия и време, така че този опит имаше само теоретично значение. Масовото производство на белтъчини от неорганичен материал е възможно само посредством бързите и резки промени в химическия състав, които ние постигаме, действувайки с неустойчиви елементи върху обикновена устойчива материя. За да успеем, ще трябва десетки хиляди научни работници да се насочат специално към изследванията на синтеза на белтъчините и да проведат милиони различни нови опити. За тях, а по-късно, в случай на успех, и за масовото производство на белтъчини ще са необходими огромни количества активна материя, с каквито ние сега не разполагаме.