И така, както и да погледнем, ние не можем да разрешим успешно интересуващия ни въпрос, ако не намерим нови източници на радиоелементи. Но къде да ги търсим? Очевидно, на други планети, тоест на Земята или на Венера. За мене е несъмнено, че първият опит трябва да бъде направен именно на Венера.
Можем само да предполагаме, че на Земята има богати запаси от активни елементи. За Венера това е напълно сигурно. Земните местонаходища не са ни известни, защото за съжаление тези, които земните учени са открили, нищо не струват. На Венера открихме местонаходища още с първите крачки на нашата експедиция. На Земята главните залежи са разположени, както и у нас, дълбоко под повърхността. На Венера някои от тях се намират толкова близо, че радиациите им веднага бяха открити по фотографски път. Ако търсим радий на Земята, трябва да преровим континентите, както направихме на нашата планета — това може да ни отнеме десетки години, а рискуваме и да се излъжем в очакванията си. На Венера без никакво бавене може да започне добивът на онова, което вече е намерено.
Затова аз съм дълбоко убеден, че каквото и решение да вземем по-късно по въпроса за масовата колонизация, за да гарантираме осъществяването му, ние трябва незабавно да организираме малка, може би временна колонизация на Венера с единствената цел — добив на активна материя.
Разбира се, естествените препятствия са огромни, но сега няма да ни се наложи да ги преодоляваме напълно. Ние трябва да овладеем само малък участък от тази планета. Всъщност, става въпрос за голяма експедиция, която да прекара там не месеци, както предишните, а цели години, добивайки радий. Едновременно с това ще се наложи да се води енергична борба с природните условия, да се предпазват хората от убийствения климат, неизвестните болести и други опасности. Ще има големи жертви, възможно е само малка част от експедицията да се върне обратно. Но опит трябва да се направи.
Като начало най-подходящо място по наличните данни е островът на Горещите бури. Аз внимателно изучих природата му и съставих подробен план за организацията на работа. Ако намирате, че е възможно да го обсъдим сега, другари, аз незабавно ще го изложа пред вас.
(Никой не възразява и Мени преминава към изложението на своя план, като подробно разглежда всички технически детайли. След завършването на неговата реч излизат нови оратори, но те говорят изключително по неговия план, обсъждайки частните случаи. Някои изразяват недоверие към успеха на експедицията, но всички са съгласни, че опит трябва да се направи. В заключение се приема резолюцията, предложена от Мени.)
X. Убийството
Толкова дълбоко бях зашеметен, че не се опитах дори да събера мислите си. Чувствувах само, че студена болка притиска сърцето ми в железен пръстен и пред съзнанието ми като яростна халюцинация заставаше огромната фигура на Стерни с неговото неумолимо-спокойно лице. Всичко останало се смесваше и ехтеше в тежък, тъмен хаос.
Излязох от библиотеката и автоматично седнах в лодката. Студеният вятър при бързия полет ме накара плътно да се загърна в плаща си и това сякаш ми внуши нова мисъл, която веднага зае изцяло съзнанието ми като неотменима повеля: аз трябва да остана сам. Когато пристигнах в къщи, незабавно започнах да я изпълнявам — все така механично, като че действуваше някой друг, а не аз самият.
Написах на ръководящата фабрична колегия, че временно ще отсъствувам от работа. На Ено казах, че засега трябва да се разделим. Тя ме погледна тревожно-изпитателно и побледня, но не каза нито дума. Едва по-късно, в последната минута на отпътуването, попита не искам ли да видя Нела. Отговорих й: „Не!“ и я целунах за последен път.