Преди това Владимир бил работник. Слабо образован и почти момче, той беше редови, но изпитан войник на революцията. По време на един знаменит погром, в който много другари загинали от куршумите или в пламъците на пожара, той си пробил път през тълпата погромаджии, като застрелял няколко души и по случайност не получил нито една рана. После дълго скитал като нелегален из различни градове и села, изпълнявайки скромната и опасна роля на преносвач на оръжие и литература. Накрая почвата под краката му станала твърде гореща и той бил принуден за известно време да се скрие при Вернер. Всичко това аз научих по-късно. Но от самото начало забелязах, че юношата много се измъчва от ниското си образование и му е трудно да се занимава самостоятелно при липсата на предварителна подготовка. Започнах да се занимавам с него. Учението тръгна добре и аз завинаги завоювах сърцето му. По-нататък беше вече леко — Владимир не беше много наясно с медицинските съображения и ние направихме малък заговор срещу строгостта на Вернер. Разказите на Владимир, вестниците, списанията, политическите брошури, които той тайно ми носеше, бързо обрисуваха пред мене живота в родината през годините на моето отсъствие.
Революцията се развивала неравномерно и се протакала мъчително. Работническата класа атакувала първа и отначало стремителното й нападение удържало големи победи. Но в решителния момент селските маси не я подкрепили и тя претърпяла жестоко поражение от обединените сили на реакцията. Докато събирала енергия за новия бой и очаквала селския ариергард на революцията, между старата помешчическа власт и буржоазията започнали преговори, опити да се спазарят и сплотят за потъпкване на революцията. Тези опити били предрешени като парламентарна комедия и постоянно свършвали с неуспех поради непримиримостта на реакционерите-крепостници. Парламентите се свиквали и грубо разпръсквали един след друг, като в детска игра. Буржоазията, уморена от бурите на революцията, изплашена от самостоятелността и енергията на първите прояви на пролетариата, през цялото време държала курс надясно. Селячеството, революционно по настроение в основната си маса, бавно трупало политически опит и с пламъка на безкрайните палежи осветявало пътя си към висшите форми на борба. Старата власт наред с кървавото подтисничество на селячеството се опитала да подкупи част от него с продажбата на участъци земя, но го направила в такива нищожни размери и толкова безсмислено, че нищо не излязло. Въстаническите акции на отделни партизани и групи се увеличавали с всеки ден. В страната царял небивал, невиждан никъде по света двоен терор — отгоре и отдолу.
Идваха нови, решителни битки. Но така дълъг и пълен с колебания беше техният път, че мнозина бяха успели да се уморят и даже отчаят. От страна на радикалната интелигенция, която участвуваше в борбата главно със съчувствието си, измяната беше почти поголовна. За това, разбира се, не трябваше да се съжалява. Но унинието и безнадеждността бяха успели да свият гнездо и сред някои мои предишни другари. По този факт можех да съдя колко тежък и изтощителен е бил революционният живот през изминалото време. Самият аз, човек, преживял навечерието на революцията и нейното начало, но неизпитал върху себе си гнета на последвалите поражения, ясно виждах, че е безсмислено да се погребва революцията. Виждах как всичко се е изменило през тези години, колко нови сили са се влели в борбата и колко измамно е създалото се мнимо равновесие. Новата революционна вълна беше неизбежна и близка.
Налагаше се обаче да се чака. Аз разбирах колко мъчителна и тежка е работата на другарите в тази обстановка. Но не бързах да се присъединя към тях, независимо от мнението на Вернер. По-добре беше да натрупам сили, за да имам достатъчно, когато се наложи.
По време на дългите разходки из гората ние с Владимир обсъждахме шансовете и условията за предстоящата борба. Дълбоко ме трогваха наивно-героичните му планове и мечти. Той приличаше на благородно мило дете, комуто е съдена обикновена, непретенциозно-красива смърт на боец — какъвто беше и младият му живот. Славни жертви набелязва революцията и със силна кръв обагря пролетарското си знаме!
Но не само Владимир ми изглеждаше дете. Много детска наивност, която по-рано не съм забелязвал и чувствувал, сега откривах и у Вернер, стария работник на революцията, и у другите другари, за които си спомнях. Всички хора, които познавах на Земята, ми изглеждаха полудеца, подрастващи, които смътно възприемат живота в себе си и около себе си и полусъзнателно се отдават на вътрешна и външна стихийност. В това чувство нямаше и капка снизходителност или презрение, а дълбока симпатия и братски интерес към хората-зародиши, децата на младото човечество.