На най-горния етаж на Голямата галерия, близо до североизточния край на покритата площ, Локи виждаше трепкащите светлини на огньове и фенери и тъмните сенки на неколцина души. Търговията в Тал Верар никога не спираше — хиляди хора се изкачваха и слизаха по Златните стъпала и там се въртяха достатъчно пари, че неколцина търговци да отварят всяка вечер сергиите си по залез-слънце. Нощния пазар беше голямо удобство и неизменно беше по-своеобразен от дневния си двойник.
Докато Локи и Джийн вървяха към пазара, облъхвани от нощния ветрец, пред тях се разкриваше гледката на вътрешното пристанище с тъмната гора от корабни мачти. Отвъд тази гора останалите острови на града благоразумно спяха, изпъстрени тук-там със светли точици, несравними с разточителния блясък на Златните стъпала. В сърцето на града трите острова полумесеци на Великите гилдии (Алхимици, Изобретатели и Търговци) се увиваха около основата на високата, скалиста Кастелана като дремещи зверове. А на върха на Кастелана като каменен хълм, извисяващ се сред поле от имения, се виждаха неясните очертания на Мон Магистерия, крепостта на Архонта.
Тал Верар официално се управляваше от Приори, но в действителност значителен дял от властта се намираше в ръцете на обитателя на този дворец, градския оръжейник.
Бюстът на Архонта бе създаден след позорните поражения на Тал Верар в началото на Хилядодневната война с Камор, за да изземе командването над армията и флотата от ръцете на търговските съвети, затънали в нескончаеми свади помежду си. Но трудното, когато издигнеш военен диктатор — размишляваше Локи, — беше как да се отървеш от него, след като непосредствената криза отмине. Първият Архонт беше отказал да се оттегли, а наследникът му дори още повече странеше от гражданските дела. Извън охраняемите бастиони на фриволността като Златните стъпала и пристаните за изгнаници като Саврола разногласията между Архонта и Приори държаха града на нокти.
— Господа! — Един глас отляво прекъсна веригата на мислите му. — Почитаеми господа, една разходка през Голямата галерия не може да е пълноценна, без да се подкрепите. — Локи и Джийн вече бяха навлезли в Нощния пазар. Виждаха се и други клиенти и лицата на поне десетина търговци, впили погледи в тях откъм своите кръгчета от светлина на огньове или лампи.
Първият верарец, пробвал се да получи одобрението им, беше еднорък мъж, понатрупал години, със сплетена бяла коса до кръста. Той размаха към тях дървен черпак и посочи четирите бъчвички върху подвижната сергия — плоска ръчна количка.
— За колко ги даваш?
— Деликатеси от масата на самия Йоно, най-сладкият вкус, предлаган от морето! Акулски очи в саламура, прясно извадени! Хрускава обвивка, мека сърцевина, сладки сокове!
— Акулски очи? О, богове, не! — намръщи се Локи. — Нямате ли нещо по-простичко? Дроб? Хриле? Пай с хриле ще ни дойде добре.
— Хриле? Господа, очите далеч превъзхождат хрилете по достойнства. Очите стягат мускулите, предпазват от холера и укрепват мъжкия механизъм за изпълнение на някои определени, хм, брачни задължения.
— Нямам нужда от никакво укрепване на механизма за тази цел — отвърна Локи. — Боя се, че стомахът ми в момента надали би издържал великолепието на акулските очи.
— Жалко, господине. Заради вас, господине, ми се ще да ми се намираха малко хриле, за да ви ги предложа, но имам само очи и нищо друго. Ала поне имам няколко вида — от акула коса, от вълча акула, от син вдовец…
— Ще ги пропуснем, приятелю — отказа Джийн и двамата с Локи продължиха.
— Плодове, достойни господари? — Следващата търговка беше стройна млада жена, уютно загърната в кремаво палто, няколко пъти по-голямо, отколкото й беше нужно. Носеше и четириъгълна шапка с малко алхимично кълбо на верижка, увиснало над лявото й рамо. Тя вардеше няколко плетени кошници. — Алхимични плодове, пресни хибриди. Виждали ли сте някога портокал „София“ от Камор? Той сам произвежда опияняваща течност, много сладка и силна.
— Ние… сме запознати с тях — отвърна Локи. — И нямах предвид още опияняващи течности. Ще препоръчате ли нещо за успокояване на стомаха?
— Круши, господине. На света нямаше да съществуват разстроени стомаси, ако всички проявявахме благоразумието да изяждаме по няколко круши дневно.
Тя вдигна една от кошниците, наполовина пълна, и му я протегна. Локи попрехвърли крушите — изглеждаха достатъчно твърди и пресни, и избра три.
— Пет сентири — рече продавачката на плодове.
— Цял волани? — престори се на възмутен Локи. — Не, та дори и любимата курва на Архонта да ги е търкаляла за мен между краката си! Дори и една сентира е твърде много за всичките.