— С една сентира не можете да купите и дръжките им! За четири поне аз няма да изгубя пари.
— Бих проявил изключителна жалост към вас, ако ви дам и две. Но за ваше щастие аз преливам от щедрост.
Подарявам ви ги.
— Две? Та това е обида за мъжете и жените, които са ги отгледали в парниковите градини на Полумесеца на Черните ръце. Но несъмнено можем да се договорим за три?
— Три — усмихна се Локи. — Досега не бяха ме обирали в Тал Верар, но съм толкова гладен, че ще ви удостоя с тази чест. — Той подаде, без да гледа, две круши на Джийн, докато бъркаше из джобовете си за дребни. Подхвърли три монети на продавачката и тя кимна:
— Приятна вечер, мастер Ламора.
Локи се вцепени и се вторачи в нея.
— Моля?
— Приятна вечер — само това ви казах, достойни господине.
— А не казахте ли…
— Какво?
— А, нищо — въздъхна нервно Локи. — Пийнал съм си повечко, това е всичко. Хубава вечер и на вас.
Двамата с Джийн се отдалечиха. Локи отхапа предпазливо от крушата. Беше чудесно узряла — нито прекалено твърда, нито презряла и лепкава.
— Джийн — подхвърли той между хапките. — Ти чу ли какво ми каза тя току-що?
— Боя се, че нищо не чух, освен предсмъртния вик на тази клета круша. Заслушай се: „Неее, не ме яж, моля те, недеееей!“. — От първата круша на Джийн вече беше останала само огризката. Под погледа на Локи той я пъхна в устата си, схруска я шумно и погълна всичко, освен изплютата дръжка.
— О, тринайсет богове! — възкликна Локи. — Трябваше ли?
— Обичам огризките — нацупи се Джийн. — Всичко, което хруска!
— Това, което хруска, го ядат козите!
— Не си ми майка.
— Вярно си е. Майка ти сигурно е била грозна. Я не ме гледай така! Хайде, изяж си и другата огризка, тя е скрита в сладка, сочна круша!
— Какво каза жената?
— Каза… о, богове, нищо не каза! Подпийнал съм, това е.
— Алхимични фенери, господа? — Един брадат мъж протягаше към тях ръка с окачени по нея поне десетина фенерчета с красив позлатен обков. — Двама толкова добре облечени господа не бива да се разхождат без осветление. Само мижитурките се лутат в мрака и нищичко не виждат! По-хубави фенери няма да намерите в Галерията, мито денем, нито нощем.
Джийн отпъди мъжа с ръка. Двамата с Локи дояждаха крушите си. Локи нехайно метна огризката през рамо, а Джийн налапа своята, като се постара Локи да го види.
— Ммм — измърмори той с пълна уста. — Амброзия! Но ти никога няма да я познаеш, ти и кулинарните страхливци като теб!
— Господа, скорпиони?
Това бързо, върна бдителността на Джийн и Локи. Беше го произнесъл плешив мъж с наметало, с кожа с цвета на кафе — цветът на островитянин от Оканти. Този мъж се намираше на няколко хиляди мили от родината си. Добре поддържаните му бели зъби лъснаха, когато се усмихна и се наведе леко над стоката си — няколко малки дървени клетки. В няколко от тях мърдаха тъмни силуети.
— Скорпиони? Истински скорпиони? Живи? — Локи се наведе, за да огледа по-добре клетките, но не много близо. — Но за какво служат, да му се не види?
— Ами вие сигурно сте тук отскоро. — Мъжът говореше терински с лек акцент. — Мнозина в Пиринчено море твърде добре познават сивите скални скорпиони. Вероятно сте от Картейн? Или от Камор?
— От Талишам — отвърна Джийн. — Значи това са тукашни сиви скални скорпиони?
— От континента — отвърна търговецът. — Използват се предимно, хм, за забавление.
— За забавление? Като домашни любимци?
— О, не, не. Ужилването… Разбирате ли, ужилването на сивия скален скорпион е сложно нещо. Отначало има болка, остра и пареща, както бихте очаквали. Но след няколко минути ви обзема приятно вцепенение, трескав унес. Подобно е на някои прахове, които пушат джеремитите. След няколко ужилвания тялото свиква, болката намалява, а виденията стават по-ярки.
— Изумително!
— Обикновено нещо — отвърна търговецът. — Доста мъже и жени в Тал Верар си ги гледат, макар и да не говорят за това пред хора. Опиянението е приятно, като от вино, но далеч не толкова скъпо.
— Хммм — Локи се почеса по брадата. — Досега обаче не съм се боцкал с бутилка вино. А и дали това не е уловка, някакво развлечение за посетители, които не знаят, че има и по-хубаво?
Търговецът се ухили до уши. Той протегна десница и запретна ръкава си. Тъмната кожа на тънката му ръка беше цялата в малки кръгли белези.
— Никога не бих предложил стока, за която сам не бих могъл да поръчителствам.
— Възхитително — възкликна Локи. — И очарователно, но… може би е най-добре да оставим някои от обичаите на Тал Верар неизпробвани.