— Бъди верен на вкуса си. — Все така усмихнат, мъжът свали ръкава си и скръсти ръце. — В края на краищата вие никога не сте харесвали ястреби скорпиони, мастер Ламора.
Локи усети как внезапна студенина стисна гърдите му. Погледна Джийн и откри, че по-едрият също мигом се бе напрегнал. Като се мъчеше да запази външно спокойствие, Локи се прокашля:
— Прощавайте?
— Извинете. — Търговецът примига невинно насреща му. — Просто ви пожелах приятна вечер, господа.
— Да. — Локи не откъсваше поглед от него, а после се дръпна, завъртя се на пети и пое обратно по Нощния пазар. Джийн моментално го последва.
— Чу го — прошепна Лока.
— Съвсем ясно — отвърна Джийн. — Чудя се за кого ли работи нашият дружелюбен търговец на скорпиони?
— Не е само той — смотолеви Локи. — Продавачката на плодове също ме нарече „Ламора“. Ти не я чу, но аз я чух съвсем ясно, по дяволите.
— Лоша работа. Да се върнем и да сгащим някой от тях?
— Накъде така, мастер Ламора?
Локи насмалко не помете търговката на средна възраст, която ги доближи отдясно, но успя да удържи скрития в ръкава му кинжал с дългото една педя острие да не кацне спонтанно в дланта му. Джийн бръкна отзад под дрехата си.
— Имате грешка, госпожо — отвърна Локи. — Името ми е Леоканто Коста.
Жената не помръдваше — просто се усмихна и се изкиска:
— Ламора… Локи Ламора.
— Джийн Танен — обади се търговецът на скорпиони, излязъл пред своята масичка с клетки. И други търговци бавно се нареждаха зад тях, втренчени в Локи и Джийн.
— Струва ми се, че е станало недоразумение — рече Джийн и извади десницата си изпод връхната си дреха. От продължителния си опит Локи знаеше, че е стиснал острието на едната от брадвите в шепата си, а дръжката е скрита в ръкава.
— Няма недоразумение — възрази търговецът на скорпиони.
— Трънът на Камор… — обади се едно момиченце и прегради пътя им към Саврола.
— Трънът на Камор… — повтори жената на средна възраст.
— Джентълмените копелета — рече търговецът на скорпиони. — Далече от дома.
Локи се огледа. Сърцето му думкаше в гърдите. Реши, че времето за дискретност е изтекло, и пусна кинжала в дланта си. Пръстите вече го сърбяха. Всички търговци от Нощния пазар като че се бяха заинтересували от тях — бяха обкръжени, а продавачите бавно стягаха кръга и хвърляха дълги, тъмни сенки по калдъръма в краката на Джийн и Локи. Дали Локи си въобразяваше, или някои от фенерите започваха да угасват? Нощната галерия вече му се струваше по-тъмна. По дяволите, фенерите наистина гаснеха пред очите му!
— Достатъчно се приближиха. — Джийн пусна брадвата в дясната си длан така, че всички да я видят. Двамата с Локи притиснаха гърбове.
— Нито крачка повече! — кресна Локи. — Стига с тия дивотии, или ще се пролее кръв!
— Кръв вече се проля… — каза момиченцето.
Последният алхимичен фенер на Нощния пазар помръкна.
И последните огньове угаснаха. Джийн и Локи стояха сред кръга от търговци, осветени единствено от мъждивата светлина на далечните лампи под обширната, пуста Галерия — тревожно далечни.
Момиченцето направи последна крачка към тях. Очите й бяха сиви и не трепваха.
— Мастер Ламора, мастер Танен — рече тя с ясния си тих гласец, — Соколаря от Картейн ви праща поздрави.
Локи гледаше момиченцето, зяпнал от изумление. Тя се приплъзна напред като привидение и вече ги деляха само две крачки. Локи се чувстваше глупак — стискаше кинжал срещу момиченце, високо няма и три стъпки още, но после тя се усмихна студено в полумрака и злобата, спотайваща се зад тази усмивка, го накара да стисне по-здраво дръжката. Момиченцето докосна брадичката си.
— Макар че той не може да говори — рече тя.
— Макар че не може сам да говори… — отекна в хор кръгът около търговците, замрял неподвижно в мрака.
— Макар че е полудял — продължи момиченцето, като бавно протягаше ръце с разперени длани към Локи и Джийн.
— Полудял от болка, луд извънмерно… — прошепна кръгът.
— Приятелите му не са го изоставили — довърши момиченцето. — Приятелите му помнят.
Джийн застана до Локи и извади и двете брадви. Остриетата им от закалена стомана се оголиха в нощта.
— Някъде около нас има Вързомагове — прошушна той.
— Покажете се, шибани страхливци! — кресна Локи на момичето.
— Ние показваме своята мощ — отвърна тя.
— Какво повече ви трябва… — прошепна хорът на застаналите в разкривен кръг, а очите им бяха празни като локви с отражения.