— Какво още искаш да видиш, мастер Ламора? — и момиченцето направи зловещ присмехулен реверанс.
— Както искате — рече Локи. — Но не намесвайте тези хора. Говорете ни вие, вашта мамица. Не искаме да причиняваме зло на тези хора.
— Разбира се, мастер Ламора…
— Разбира се… — прошепна кръгът.
— Разбира се, тъкмо това е целта — продължи момиченцето. — Затова трябва да изслушате какво имаме да ви кажем.
— Кажете си тогава защо сме ви, да му се не види.
— Трябва да отговаряте — рече момичето.
— Да отговаряте за Соколаря — рече хорът.
— Да отговаряте. И двамата.
— Точно това ли… Мамка ви! — Гласът на Локи премина в крясък. — Отговорихме за Соколаря. Нашият отговор бяха десет отрязани пръста и един отрязан език — заради трима мъртви приятели. Това, че си го получихте жив, е повече, отколкото той заслужаваше!
— За това не ти ще съдиш! — изсъска момиченцето.
— Маговете от Картейн ще съдят — прошепна кръгът.
— Целият свят знае, че убиеш ли Вързомаг, това е сигурна смърт — рече Джийн. — Това и нищо друго. Ние го оставихме жив и си направихме труда да ви го върнем. Приключихме с тази работа. Ако сте искали по-сложно лечение, трябваше да пратите писмо, мамка ви.
— Това не е работа — рече момиченцето.
— Лично е — прошепна кръгът.
— Лично — повтори момиченцето. — Наш брат бе окървавен. Не можем да оставим това без възмездие.
— Кучи синове! — възкликна Локи. — Вие май наистина се мислите за богове, а, мамицата ви? Не съм пребил Соколаря в някоя уличка, за да му взема кесията. Той помогна за убийството на мои приятели! Не съжалявам, че е полудял, нито пък ви съжалявам вас, останалите! Убийте ни и си гледайте работата, или се измитайте и оставете на мира тези хора.
— Не — отвърна търговецът на скорпиони. Кръгът също прошепна в хор „Не“.
— Страхливци. Пикльовци! — Джийн се беше прицелил с едната брадва в момиченцето. — Няма да ни уплашите с това евтино театро!
— Ако ни принудите — рече Локи, — ще се сражаваме с вас с оръжията, които държим, чак до Картейн. И вие кървите, също като всички нас. Струва ми се, че освен да ни убиете, друго не можете да сторите.
— Не — изкиска се момиченцето.
— И по-лошо можем — обади се продавачката на плодове.
— Можем да ви оставим живи — додаде търговецът на скорпиони.
— Да живеете в несигурност — продължи момиченцето.
— В несигурност… — произнесе хорът на търговците, докато отстъпваше назад и разширяваше кръга.
— Под наблюдение — рече момиченцето.
— Следени — рече кръгът.
— А сега чакайте — рече момиченцето. — Играйте си игричките, преследвайте малките си богатства…
— … и чакайте — прошепна хорът. — Чакайте нашия отговор.
— Чакайте да дойде нашето време.
— Винаги сте ни наблизо — рече момиченцето. — И винаги сте пред очите ни.
— Винаги — прошепна кръгът от хора, които бавно се разпръскваха обратно към сергиите си и местата, където стояха само преди минути.
— Ще ви сполетят злини — произнесе малкото момиченце, преди да се изгуби. — Заради Соколаря от Картейн.
Локи и Джийн останаха безмълвни, докато търговците около тях се връщаха по местата си на Нощния пазар, а фенерите и запалените в бъчви огньове отново грейнаха и окъпаха всичко с топла светлина. И всичко свърши — търговците продължиха да подканват настоятелно или да дебнат отегчено и отново забърбориха помежду си. Локи и Джийн скриха оръжията си, преди някой да ги е забелязал.
— Богове! — възкликна Джийн. Видимо трепереше.
— Изведнъж почувствах, че на тая проклета въртележка изобщо не съм се напил достатъчно — рече тихо Локи. Гледката пред очите му се замъгляваше по краищата. Той докосна бузата си и с изненада установи, че плаче. — Копелета! — измърмори той. — Дечурлига. Нещастни страхливи самохвалковци.
— Да — потвърди Джийн.
Двамата отново тръгнаха, като се оглеждаха предпазливо. Момиченцето, което говореше от името на Вързомаговете, сега седеше до възрастен мъж и прибираше под негово наблюдение плодовете в малки кошнички със сушени смокини. Когато ги подминаха, тя им се усмихна срамежливо.
— Мразя ги! — прошепна Локи. — Мразя това. Според теб наистина ли са ни намислили нещо, или това беше просто за сплашване?
— Сигурно са верни и двете — въздъхна Джийн. — Богове! Strat peti. Стряскаме ли се, или продължаваме да залагаме? В най-лошия случай имаме няколко хиляди натрупани солария в Кулата. Можем да ги осребрим, да се качим на някой кораб и утре преди обед вече да сме потеглили.