— Накъде?
— Навсякъде другаде.
— На тези гадове не можеш да им избягаш, не и ако са се заловили с тебе насериозно.
— Да, но…
— Мамка му на Картейн. — Локи сви юмруци. — Знаеш ли, май разбирам! Май разбирам защо Сивия крал се е чувствал така. Никога не съм бил там, но ако можех да смажа Картейн, да изгоря това шибано място, да накарам морето да го погълне… Бих го направил. Боговете да са ми на помощ, бих!
Джийн изведнъж се спря.
— Има… още един проблем, Локи. И нека боговете ми простят.
— Какъв?
— Дори и ти да останеш… аз не бива. Аз трябва да се махна, и то възможно най-далеч от теб.
— Що за глупости, мамка му?!
— Те знаят името ми! — Джийн сграбчи Локи за раменете и Локи потръпна — старата рана под лявата му ключица не понасяше тази желязна хватка. Джийн мигом се усети и отпусна пръсти, но гласът му остана все така настоятелен. — Истинското ми име, и те могат да го използват. Могат да ме превърнат в кукла, също като тези клетници. Аз съм заплаха за теб във всеки миг, в който съм до теб.
— Изобщо не ми пука от това, че ти знаят името! Да не откачи?
— Не, но ти си още пиян и не мислиш нормално.
— Мисля! Искаш ли да заминеш?
— Не! О, богове, разбира се, че не! Но съм…
— Млъкни веднага, ако не искаш да ти се случи нещо.
— Разбери, че си в опасност!
— Разбира се, че съм в опасност. Та аз съм смъртен. Джийн, боговете те обичат, аз няма да те натиря, мамка му, и няма да те оставя сам да се натириш! Загубихме Кало, Галдо и Дървеницата. Ако те отпратя, ще загубя последния си приятел на света. И кой печели тогава, Джийн? Кой е защитеният?
Джийн се прегърби и Локи изведнъж усети, че започва преходът от изтрезняването към главоцепа. Той изстена.
— Джийн, винаги ще се чувствам ужасно заради това, което ти причиних във Вел Вирацо. И никога няма да забравя колко дълго издържа с мен, когато трябваше да вържеш тежести за краката ми и да ме изхвърлиш в залива. Боговете да са ми на помощ, без теб никога не бих могъл да се оправя. И не ми пука колко Вързомага знаят проклетото ти име.
— Де да можех да бъда сигурен, че си наясно с това.
— Това е нашият живот — рече Локи. — Това е нашата игра, в която вложихме две години. Това е нашето богатство, което ни чака да го откраднем в Кулата на греха! Цялата ни надежда за бъдещето. Така че майната му на Картейн! Те искат да ни убият и ние не можем да ги спрем. Какво ли друго ни остава? Няма да се стряскам от сенките заради тия копелета! Продължаваме! Двамата заедно.
Повечето търговци на Нощния пазар бяха забелязали разпаления частен разговор между Локи и Джийн и не смееха да ги закачат. Но един от последните, в северния край на пазара, или беше не чак толкова чувствителен, или по-отчаян да продаде нещо и се провикна към тях:
— Забавни издялкани фигурки, господа? Нещичко за жената или детето в живота ви? Нещо изящно от града на Изобретенията? — Беше подредил десетки малки екзотични играчки върху дървена щайга. Дългото му парцаливо кафяво палто отвътре беше подплатено с позлатени кръпки в многобройни крещящи цветове — оранжево, лилаво, сребристо, жълто с цвета на горчица. Той разиграваше цветна дървена фигура на копиеносец на четири конеца, които държеше в лявата си ръка, и с леки движения на пръстите я караше да напада с копието въображаем враг. — Марионетка? Малка кукличка за спомен от Тал Верар?
Джийн се вторачи в него и чак след няколко мига отговори:
— Прощавайте, но кукличка не бих поискал за нищо на света.
Локи и Джийн не си казаха нищо. Със сърце, свито от болка, равна на онази в главата му, Локи последва здравеняка навън от голямата галерия и в Саврола, нетърпелив да се скрие отново зад високи стени и заключени врати, макар и да не можеха да ги опазят.
Спомен: Капа на Вел Вирацо
Локи Ламора пристигна във Вел Вирацо преди близо две години с желанието да умре и Джийн Танен бе склонен да го остави да го сбъдне.
Вел Вирацо е дълбоководно пристанище на около стотина мили югоизточно от Тал Верар, изсечено във високите скали, опасващи континенталния бряг на Пиринчено море. Този град с население осем-девет хиляди души отдавна бе попаднал не по своя воля под властта на верарците и се управляваше от губернатор, назначаван пряко от Архонта.
Току покрай брега редица от тънки кули от елдерглас се издигаше на двеста стъпки над водата — поредният елдренски артефакт с неразгадаемо предназначение по крайбрежието, изобилно отрупано с изоставени чудеса. Стъклените пилони завършват с платформи, петнайсет стъпки широки, които понастоящем се използват като фарове, обслужвани от осъдени за дребни престъпления. Лодки ги докарват, за да се изкачат по увисналите от пилоните въжета с възли. След като се изкачат, те вдигат горе и припасите си и се подготвят за няколкоседмично изгнание, по време на което поддържат червените алхимични лампи, големи колкото колибки. Не всеки слиза оттам с всичкия си, ако изобщо доживее да слезе.