Две години преди съдбовната игра на Въртележката на късмета един масивен галеон се устреми към Вел Вирацо под червеното сияние на крайбрежните фарове. Моряците по ноковете на реите махаха, донякъде жалостиво, донякъде подигравателно, на самотните фигури върху пилоните. Гъсти облаци, струпани на западния хоризонт, бяха погълнали слънцето и меко сияние заливаше вълните под първите вечерни звезди.
Топъл, влажен бриз духаше откъм брега към морето. Тънки нишки мъгла сякаш се процеждаха от сивите скали от двете страни на стария пристанищен град. Пожълтелите марсели на галеона бяха свити, когато той се подготви да застане на дрейф на около половин миля от брега. Малката лодка на началника на пристанището се устреми насреща му. На носа й зелени и бели фенери се люшкаха в ритъма на осмината гребци.
— Кой е корабът? — Началникът на пристанището стоеше до фенерите на носа и крещеше през тръба от трийсет крачки разстояние.
— „Златна печалба“ от Тал Верар — извикаха в отговор от носа на кораба.
— Желаете ли да пристанете?
— Не! Имаме само пътници, които ще дойдат с лодка.
Най-долната каюта на кърмата на „Златна печалба“ миришеше силно на пот и болест. Джийн Танен току-що е бе върнал от горната палуба и отново усещаше непоносимата миризма, което само засилваше лошото му настроение. Той метна към Локи една закърпена синя туника и скръсти ръце.
— Мамицата му — рече той. — Пристигнахме. Слизаме от тоя проклет кораб отново на хубав, твърд камък. Облечи си проклетата туника, ще спуснат лодка.
Локи бутна туниката с десница и се намръщи. Седеше на ръба на една койка, облечен само в брич — по-слаб и по-мръсен, отколкото Джийн го бе виждал някога. Ребрата му стърчаха под бледата му кожа като скелета на недовършен кораб. Косата му беше потъмняла от мазнина, дълга и страшно рошава. Тънката четина на брада обрамчваше лицето му.
Горната част на лявата му ръка беше изподраскана от лъскавите червени линии на едва хванали коричка прорези. На лявата му предмишница имаше покрита със струпеи прободна рана, а под нея мръсна ивица плат омотаваше китката му. Лявата му ръка бе цялата в заздравяващи охлузвания. Избеляла превръзка покриваше отчасти грозна рана отляво на гърдите му, на няма и педя над сърцето. За трите седмици пътуване по море отоците на бузите, устните и счупения нос на Локи бяха спаднали значително, но той все още изглеждаше така, все едно се е опитал да целуне развилняло се муле. На няколко пъти.
— Тогава ще ми помогнеш ли?
— Не, и сам можеш. През изминалата седмица трябваше да се упражняваш и да се подготвяш. Не мога вечно да се въртя около тебе, все едно съм ти шибаната фея болногледачка, мамка му!
— Дай тогава да забуча в рамото ти една проклета рапира и да я повръткам, та да те видим после какъв хъс ще имаш да се упражняваш.
— Аз също бях ранен, пикльо ревлив, и после се упражнявах. — Джийн вдигна туниката си. Над значително понамалялата изпъкналост на някога грамадното му шкембе целият му гръден кош бе пресечен от пресния синкав белег от порязване. — Не ми пука колко боли — трябва да се движиш, иначе белезите ще се спекат като закалафатени и тогава вече ти е спукана работата.
— Само ми го повтаряш. — Локи хвърли ризата на пода до босите си нозе. — Но ако тая туника не оживее или пък ти не ми окажеш честта, комай ще се кача на лодката в този вид.
— Слънцето залязва. Лято — не лято, навън ще е хладно. Но щом искаш да се правиш на малоумен, тогава можеш да се качиш и така.
— Кучи син си ти, Джийн.
— Ако беше здрав, за тези думи бих ти счупил наново носа, ти, малък самосъжаляващ се…
— Господа? — чу се зад вратата приглушеният глас на една жена от екипажа, последван от силно почукване. — Капитанът най-любезно ви съобщава, че лодката ви е готова.
— Благодаря! — провикна се Джийн, прокара ръка през косата си и въздъхна. — Защо ли си направих труда пак да те спасявам? Можех да докарам трупа на Сивия крал. Щеше да е по-добра компания, ебати.
— Моля ти се — заубеждава го Локи и посочи със здравата си ръка. — Можем да се срещнем по средата. Аз ще издърпам със здравата си ръка, а ти дръпни откъм болната. Само ме свали от тоя кораб, и почвам да се упражнявам.