— Направо нямам търпение — рече Джийн и след още малко колебания се наведе да вдигне туниката.
Търпимостта на Джийн нарасна за няколко дни след освобождението им от влажния, смрадлив и клатушкаш се свят на галеона — дори и за клиентите, които си плащаха, дългите пътувания по море все още повече наподобяваха затворническа присъда, отколкото почивка.
С шепата сребърни волани (помощник-капитанът на „Златна печалба“ им размени каморски солони на грабителски курс и заяви, че било за предпочитане пред живия обир, който щели да им предложат градските лихвари) двамата с Локи наеха стая на третия етаж в „Сребърният фенер“, схлупена стара странноприемница на морския бряг.
Джийн веднага се залови да намери източник на доходи. Ако подземният свят на Камор беше дълбоко езеро, то Бел Вирацо беше застоял вир. Не му беше трудно да загрее кои са най-важните пристанищни банди и какви са отношенията помежду им. Във Вел Вирацо нямаше кой знае каква организация, нямаше и шеф на шефовете, който да прецака работата. Няколко нощи подред къркане в точните дупки, и вече знаеше към кого да се обърне.
Наричаха се Пиринчените пичове и се събираха в една изоставена кожарска работилница долу край източните градски докове, където морето се плискаше край струпаните гниещи кейове, неизползвани законно от двайсетина години. Нощем те се подвизаваха като крадци, разбойници и измамници. Денем спяха, мятаха зарове и пропиваха печалбите си. В един ясен слънчев ден, в два часа следобед, Джийн ритна вратата им (Макар че тя висеше на пантите си и не беше заключена).
— Добър ден! — Той кимна леко, а после разпери широко ръце. — Кое е най-грамадното и най-гадното копеле тук? Кой е най-якият побойник от Пиринчените пичове?
След кратко мълчание и няколко стреснати погледа един относително едър младеж с гърбав нос и бръсната глава изскочи от едно стълбище на прашасалия под.
— Ето го пред вас.
Джийн кимна, усмихна се и замахна с две ръце така, че шепите му се стовариха върху ушите на момчето. То залитна, Джийн сграбчи главата му и сплете здраво пръсти на тила му. Дръпна рязко главата на здравеняка надолу и я нахака в коляното си — веднъж, два пъти, три пъти. Когато лицето на младежа се срещна за последен път с коляното му, Джийн го пусна и бабанкото се просна на пода, безчувствен като парче студено осолено месо.
— Не позна — заяви Джийн, който дори не се беше задъхал. — Аз съм най-гадното копеле тук. Аз съм най-големият побойник от Пиринчените пичове.
— Ти не си от Пиринчените пичове, гад долна — кресна друго момче, по чието лице въпреки това се четеше смаяна тревога. — Да убием това лайно!
Трето момче, с опърпана четириъгълна шапка и няколко ръчно нанизани огърлици от дребни кости, се стрелна към Джийн, стиснало кинжал в десницата си. Щом замахна, Джийн отстъпи назад, улови китката на момчето и го хласна право в свитата си в юмрук десница. Момчето изплю кръв и запримига, за да изтекат сълзите на болка от очите му. Джийн го изрита в слабините, а после го подсече с крака. Кинжалът на момчето сякаш по магия попадна в лявата ръка на Джийн и той го завъртя бавно.
— Момчета, вие сигурно се справяте с най-прости сметки — рече той. — Едно плюс едно е равно на „не се ебавайте с мен“.
Младежът, който го нападна с кинжала, изхлипа и повърна.
— Да си поговорим за таксите. — Джийн обиколи покрай стените на работилницата и разрита няколко празни бутилки от вино, каквито се търкаляха наоколо с десетки. — Вие, момчета, комай изкарвате достатъчно пари за ядене и пиене. Това е хубаво. Ще вземам четирийсет процента от тях в студен метал. Не искам стоки. Ще си плащате таксата през ден, почваме от днес. Вадете кесиите, обръщайте джобовете и кихайте.
— Няма да стане, заеби!
Джийн се приближи до възкликналото момче. Младежът се подпираше на стената в дъното на работилницата, скръстил ръце.
— Не ти харесва, а? Удари ме тогава.
— Ъъ…
— Според теб не е честно, така ли? Ти нали си изкарваш парите от обири на хора? Я свий юмрук, синко.
— Ъъ…
Джийн го сграбчи и го завъртя, стисна го за врата и за дъното на бричовете и го нахака на няколко пъти с главата напред в дебелата дървена стена на работилницата. Пусна го, младежът тупна тежко на земята и когато Джийн заопипва туниката му и измъкна малка кожена кесия, той не беше в състояние да се отбранява.
— Допълнително наказание — заяви Джийн — за повреждането на стената на моята работилница с главата ти.