— Той пресипа кесията в своята и я подхвърли на момчето.
— А сега елате всички тук и се стройте в редица. Строй се! Четири десети не е много. И бъдете честни! Нали се сещате какво ще направя, ако разбера, че не сте?
— Кой си ти, бе, по дяволите?
Първият младеж, поднесъл на Джийн парите в шепа, му поднесе и въпроса.
— Наричайте ме…
Щом Джийн заговори, в другата ръка на момчето блесна кама. То пусна монетите и нападна. Едрият мъж бутна настрани протегнатата ръка на момчето, почти я прегъна на две и заби дясно рамо в корема му. После без никакво усилие метна момчето на раменете си, прехвърли го презглава и то се стовари на пода по очи, гърчейки се, до последния Пич, извадил нож на Джийн.
— … Калас. По-точно Таврин Калас. — Джийн се усмихна. — Добра идея — да ме нападне, докато говоря. Това поне мога да го уважа. — Джийн отстъпи назад, тътрейки крака, и прегради изхода. — Но ми се струва, че тънката философска концепция, която се опитвам да ви втълпя, може и да не е стигнала до ума ви. На всички ви ли трябва да сритам задниците, за да схванете намека?
Последва хорово мърморене — значителен брой от момчетата клатеха глави, макар и неохотно.
— Добре. — Изнудването после мина гладко. Джийн събра доволно количество монети, с които двамата с Локи можеха да се скатават в странноприемницата цяла седмица.
— Сега си тръгвам. Почивайте си и довечера поработете добре. Утре в два часа следобед ще дойда пак. Вече съм новият тартор на Пиринчените пичове и можем да обсъдим как ще стоят нещата.
Естествено, те до един се въоръжиха и в два часа следобед на другия ден причакваха Джийн в засада.
За тяхна изненада той влезе в старата работилница заедно с жена стражник от Вел Вирацо. Тя беше висока и мускулеста, облечена с връхна дреха в цвят на синя слива, подплатена отдолу с желязна плетена ризница. На раменете си носеше пиринчени еполети, а дългата й кестенява коса беше прихваната с пиринчени халки в стегната плитка на фехтовачка. Още четирима стражници заеха позиция пред вратата. И те бяха облечени с подобни дрехи, но освен това носеха дълги лакирани пръчки, а на гърбовете им бяха метнати тежки дървени щитове.
— Здравейте, момчета — рече Джийн. Из цялата стая кинжалите, камите, счупените бутилки и тоягите изчезнаха от погледа. — Убеден съм, че някои от вас са познали префект Левасто и нейните хора.
— Момчета — рече безцеремонно префектът и затъкна палци в кожения си колан. От всички нейни стражи само тя носеше къса сабя в проста черна кания.
— Префект Левасто — рече Джийн — е умна жена и началник на умни мъже. Те случайно обичат парите, с каквито в момента аз ги снабдявам в знак на благодарност за тяхната тежка и скучна служба. Ако нещо случайно стане с мен, те ще изгубят един нов източник тъкмо на онова, което много обичат.
— А това ще е покрусително — рече префектът.
— И ще си има последици — додаде Джийн.
Префектът настъпи с ботуш една празна винена бутилка, натисна я и тя се пръсна под крака й.
— Покрусително — повтори тя с въздишка.
— Убеден съм, че всички вие сте умни момчета — рече Джийн. — Убеден съм и че посещението на префекта беше удоволствие за всички вас.
— Май няма нужда да го повтаряш — усмихна се префект Левасто, а после бавно се обърна и се упъти към вратата. Маршовата стъпка на нейния отряд скоро затихна в далечината.
Пиринчените пичове гледаха мрачно Джийн. Четиримата, застанали най-близо до вратата, с ръце зад гърба, бяха същите онези, целите в пресни черни и зеленикави петна от пребиването предния път.
— Защо ни причиняваш това, мамка му? — смънка единият от тях.
— Момчета, аз не съм ви враг. Ако щете вярвайте, мисля, че ще започнете да оценявате какво правя за вас. А сега млъкнете и слушайте!
Първо — Джийн извиси глас, за да могат всички да чуват — искам да ви кажа, че е печално да съществувате от толкова време, а още да не бутате рушвет на градската стража! Когато им направих предложението, те го приеха така въодушевено! Като тъжни пренебрегнати кученца!
Джийн бе облякъл дълга черна жилетка над бяла туника с лекета. Той бръкна с десница зад гърба си, под жилетката.
— Но — продължи той — това, че първата ви мисъл бе да ме убиете, поне е проява на някакъв дух. Я да ги видим пак тези играчки. Хайде, вадете ги.
Младежите плахо заизваждаха отново оръжията си. Джийн завъртя глава и ги огледа.
— Ммм. Ножове за украса, счупени бутилки, тояжки, чук… Момчета, проблемът с това въоръжение е, че вие си въобразявате, че то представлява заплаха. А не представлява. То представлява оскърбление.