Отначало ги научи на някои дреболии — как да си подават знаци с ръце пред непознати, как да забаламосват жертвите, преди да отарашат джобовете им, как да различават истински скъпоценни камъни от фалшиви и да не крадат последните. Неизбежно последваха и почтителни молби „да им покаже това-онова“ от номерата, с които беше натръшкал четирима от техните на земята. И първи на опашката с молбите бяха четиримата натръшкани.
Седмица по-късно алхимията вървеше с пълна пара. Половин дузина момчета се търкаляха по прашния под на работилницата, докато Джийн ги учеше на най-важното — опорни точки, инициатива и усет за действията. Започна да им показва номерата — и милостиви, и жестоки, които половин живот го опазваха жив, когато утвърждаваше правотата си с брадви и юмруци.
Под негово влияние момчетата се заинтересуваха повече и от състоянието на своята стара работилница. Той недвусмислено ги насърчаваше да гледат на нея като на свой главен щаб, а това изискваше известни удобства. Алхимични фенери увиснаха от гредите. Заковаха на счупените прозорци нова промазана хартия и запушиха дупките по покрива с летви и слама. Момчетата откраднаха възглавници, евтини гоблени и преносими лавици.
— Намерете ми плоча за огнище — рече Джийн. — Откраднете голяма, копеленца нещастни, и ще ви науча и да готвите. Няма по-добри готвачи от каморските — там дори и крадците са готвачи. Години наред съм се учил.
Той огледа все по-добре поддържаната работилница и все по-въодушевената банда млади крадци, които живееха в нея, и си рече с копнеж:
— Всички се учехме.
Опита се да заинтересува и Локи от занятията с Пиринчените пичове, но го отрязаха. Вечерта пак се опита и му обясни за постоянно увеличаващата се вечерна плячка, за главния им щаб и как той ги съветваше и учеше. Локи дълго се взира в него, седнал на леглото и стиснал нащърбената чаша, напълнена до средата с лилаво вино.
— Е… — рече той най-накрая. — Е, виждам, че си си намерил заместници, нали?
Джийн така изумя, че нищо не можа да каже. Локи пресуши чашата и продължи с глух и безстрастен глас:
— Бързо се справи. По-бързо, отколкото очаквах. Нова банда, нова бърлога. Е, не е стъклена, но ако се поогледаш достатъчно дълго, сигурно и това ще оправиш. И ето, вече се правиш на Отец Окови и пак разпалваш огъня под чайник, пълен с хубав конски тор.
Джийн скочи и изби празната чаша от ръката на Локи.
Тя се удари в стената и посипа половината стая с лъскави стъкълца, но Локи дори не мигна, само се отпусна върху пропитите с пот възглавници и въздъхна.
— А близнаци има ли вече? А нова Сабета? И нов вместо мен?
— Върви по дяволите! — Джийн сви юмруци и усети как топла кръв шурна изпод ноктите му — Върви по дяволите, Локи! Не съм ти спасил проклетия живот, за да се вкисваш в тая проклета дупка и да се преструваш на тоя, дето е измислил скръбта! Не си чак толкова единствен и неповторим!
— Защо тогава ме спаси, Свети Джийн?
— По-тъп въпрос не можа ли да измислиш?
— ЗАЩО? — Локи скочи от леглото и размаха юмруци срещу Джийн. Това можеше и да изглежда смешно, ако в погледа му не се бяха събрали всички убийства на света. — Казах ти да ме зарежеш! Трябва ли да съм ти благодарен за това? За тази гадна стая?
— Не аз превърнах тази стая в целия ти свят, Локи, ти сам я превърна.
— За това ли бях спасен? Три седмици болен по море, а сега — Вел Вирацо, дупката на гъза на Тал Верар? Боговете разказват виц и аз съм героят му! По-добре да бях умрял със Сивия крал. Казах ти да ме оставиш там!
… И ми е мъчно за тях — додаде той почти шепнешком. — О, богове, колко ми е мъчно за тях! Аз съм виновен за смъртта им. Не мога… не мога да го понеса…
— Да не си посмял! — кресна Джийн и блъсна силно Локи в гърдите. Локи се строполи по гръб на леглото и така се удари в стената, че кепенците на прозорците изщракаха. — Да не си посмял да оправдаваш с тях това, което си причиняваш! Да не си посмял!
И без да каже нищо повече, Джийн се завъртя, излезе и затръшна вратата подире си.
Локи потъна в леглото, захлупи лице в шепи и се заслуша в затихващото скърцане от стъпките на Джийн в коридора.
За негово учудване малко по-късно дъските отново заскърцаха, все по-силно. Джийн отвори със замах вратата с мрачна физиономия и голямо дървено ведро вода в ръце, отиде право при Локи и изля ведрото отгоре му. Локи хлъцна от изненада и пак залитна към стената, тръсна глава като куче и отметна мокрите кичури от очите си.