Когато на Локи му беше хрумнала идеята да свият Рекиновата небезизвестна колекция от произведения на изкуството, той започна да души за потенциален купувач сред продавачите на антики и забавни предмети в няколко града. Цената, която му предложиха за неговата хипотетична придобивка — „предметите на изкуството“, бе задоволителна, меко казано.
Те се приземиха върху каменните плочи в двора на Рекин — въжетата висяха по-малко от педя над земята, и стреснаха няколкото разхождащи се там пияни двойки. И още неосвободили се от въжетата и коланите, чуха тропането на тежки ботуши и дрънченето на оръжия и брони. Отряд от осем Очи тичаше към тях откъм улицата.
— Не мърдайте! — изрева предводителят им. — Като офицер на Архонта и Съвета ви арестувам за престъпления срещу Тал Верар. Горе ръцете и не се съпротивлявайте, защото няма да има пощада!
Дългата, плитка лодка спря на частната площадка на Архонта и Локи усети как сърцето му думка в гърдите. Сега идваше деликатната част, твърде деликатната част.
Обкръжаващите ги Очи ги избутаха от лодката. Бяха им вързали ръцете зад гърба и отървали от картините. Носеше ги, много внимателно, последният слязъл от лодката от арестувалите ги Очи.
Един офицер дойде при предводителя на Очите и отдаде чест.
— Тук сме, за да отведем арестуваните незабавно при Протектора, Началник на мечовете!
— Знам — отвърна началникът с отявлена нотка на задоволство в гласа. — Браво, сержант.
— Благодаря, господин началник! В градината ли?
— Да.
Поведоха Локи и Джийн през Мон Магистерия, през празни коридори и безмълвни бални зали, през миризмите на оръжейна смазка и прашни кътчета. Най-сетне излязоха в градината на Архонта.
Чакълът по пътеката скърцаше под краката им, докато вървяха в благоуханната нощ покрай бледото сияние на Сребърните лози и смайващото сияние на бръмбарите фенери.
Максилан Страгос седеше и ги чакаше край навеса за лодки на специално донесен за случая стол. С него бяха Мерейн и… — как се разтуптя сърцето на Локи! — плешивият алхимик, както и още двама Очи. Арестувалият ги отряд, воден от сержанта, отдаде чест на Архонта.
— На колене! — рече нехайно Страгос и бутнаха Локи и Джийн на земята пред него. Локи потреперя и се напрегна да разгледа подробностите. Мерейн беше с туника с дълги ръкави и тъмна пола. От своя ъгъл на зрение Локи забеляза, че е обута не с изискани, натруфени чепици, а с черни ботуши с равна подметка, удобни за бягане и за бой. Интересно. Алхимикът на Страгос държеше голяма сива чанта и изглеждаше нервен. При мисълта какво би могла да съдържа тази чанта сърцето на Локи отново заби учестено.
— Страгос… — заговори той, като се преструваше, че няма представа какво се върти в главата на Архонта. — Пак ли градинско увеселение? Твойте магарета в доспехи вече могат да ни развържат — съмнявам се, че сред дърветата се спотайват агенти на Приори.
— Понякога съм се чудил какво точно е нужно, за да те смири — рече Страгос и даде знак на застаналото от дясната му страна Око да мине напред. — За жалост стигнах до извода, че това вероятно е невъзможно.
Окото изрита Локи в гърдите и го събори по гръб. Той се загърчи и се опита да изпълзи встрани и чакълът изхрущя под него. Окото посегна, дръпна го и отново го постави на колене.
— Виждате ли моя алхимик? Тук е, както помолихте — продължи Страгос.
— Да — потвърди Локи.
— Повече от това няма да получите. Никога. Удържах на думата си. Вие си го гледайте и му се радвайте.
— Страгос, копеле долно, още имаме работа с…
— Според мен нямате — отвърна Архонтът. — Мисля, че вече сте си свършили работата. И най-сетне май разбрах точно защо сте толкова сърдити на Вързомаговете, че ви предадоха на моите грижи.
— Страгос, ако не се върнем на „Отровната орхидея“…
— Моите наблюдатели ми докладваха, че кораб, отговарящ на описанието й, е закотвен северно от града. Съвсем скоро ще ида да я прибера с половината галери от флотата ми. И пак ще прекарам пират по улиците и ще хвърля екипажа в Дълбината Бунище един по един, докато цял Тал Верар ме слави.