— Само две неща. Архонта и неговия алхимик. Какво ще правите с тоя проклет град, си е ваша работа.
— Архонтът трябва…
— Ти щеше да го изкормиш като риба. Сега го поемам аз. Знай само, че каквото и да му се случи, няма да ви попречи.
В другия край на градината се разнесоха крясъци. Не, поправи се Локи — от другата страна на крепостта.
— Какво е това, по дяволите? — попита той.
— Имаме симпатизанти на портата на Мон Магистерия — отвърна Кордо. — Ще вкараме тук хора, за да не може никой да излезе. Сигурно известяват за пристигането си.
— Ако се опитате да щурмувате…
— Няма да щурмуваме Мон Магистерия, само ще я запечатаме. Когато войските вътре проумеят новото положение, сигурни сме, че ще признаят властта на съветите.
— Надявайте се, че е същото и в цял Тал Верар — посъветва го Локи. — Но стига глупости вече. Ей, Страгос, ела да си поприказваме с твоя домашен любимец алхимика.
Джийн вдигна все още неокопитилия се от удара Архонт на крака и го помъкна към задържаните под стража алхимик и Мерейн.
— Ти — посочи Локи плешивеца — сега ще ни обясниш страшно много неща, ако ти е мил животът.
Алхимикът разтърси глава.
— О, но аз… аз…
— Слушай много внимателно — продължи Локи. — Това е краят на Архоната, ясно? Цялата тази институция ще потъне в пристанището веднъж завинаги още тази нощ. След това Максилан Страгос няма да може да си купи и чаша топла пикня с цялото злато на Тал Верар! И ти няма да има пред кого да пълзиш и до края на краткия си и окаян живот ще отговаряш пред двамата мъже, които си отровил, твойта мама. Имаш ли доживотна противоотрова?
— Аз… нося противоотрова за всяка отрова, която използвам в служба на Архонта. За всеки случай.
— Ксандрин, недей… — обади се Страгос и Джийн го фрасна в корема.
— О, не. Дай, Ксандрин, дай — подкани го Локи.
Плешивецът бръкна в чантата и извади стъкленица, пълна с прозрачна течност.
— Нося само една доза. Тя е достатъчна за един човек — не я поделяйте. Тя ще пречисти телесните течности и канали от веществото.
Локи пое стъкленицата с разтреперана ръка.
— А това… колко ще струва да възложим на друг алхимик да приготви още?
— Невъзможно е — отвърна Ксандрин. — Аз разработих противоотровата така, че не може да бъде подложена на анализ. Всеки образец, подложен на алхимично изследване, ще бъде унищожен. Отровата и нейната противоотрова са мой патент…
— Записки — прекъсна го Локи. — Рецепти, или както там наричате тия проклетии!
— Всичко е в ума ми — отвърна Ксандрин. — Хартията не умее да пази тайни.
— Е, добре — въздъхна Локи. — Докато ни забъркат още една доза, комай ще трябва да те мъкнем с нас. Обичаш ли морето?
Точно тогава Мерейн взе решението си. Щом противоотровата не можеше да бъде възпроизведена, тя можеше да бутне стъкленицата на земята… Тези досадни ненормалници Коста и Де Фера бяха обречени. Така щяха да останат само Страгос и Ксандрин.
Ако успееше да се справи и с тях, всички, които знаеха със сигурност, че тя служи на господар извън Тал Верар, щяха да замлъкнат.
Тя помръдна дясната си ръка и дръжката на отровния й кинжал падна в ръката й. Вдъхна дълбоко.
Направи го толкова бързо, че фалшивото Око, застанало до нея, не успя дори да вдигне меча си. Намушка го странично, без да се издаде нито с поглед, нито с движение. Острието се заби във врата му. Преди да се дръпне, плъзна кинжала встрани за всеки случай — на отровата можеше да й потрябват още няколко мига, докато си свърши работата.
Първата жертва на Мерейн едва успя да изохка от изненада, когато тя преряза гърлото на Ксандрин с нож, изваден кой знае откъде. Локи я погледна сепнато — отначало реши, че напада него, но в такъв случай, осъзна той, така и нямаше да забележи удара навреме.
Ксандрин нададе вик и се катурна напред. Мерейн нападна Локи с ритник — по-скоро бърза, отколкото мощна атака. Изрита ръката му и стъкленицата изпадна от пръстите му. Локи още не бе извикал „Мамка му!“, и се метна подир стъклото, без да го е грижа нито за чакъла, който щеше да му одере кожата, нито за това какво би хрумнало на нападателката му. Вдигна оцелялата стъкленица от земята, прошепна благодарствени слова и отново бе съборен от Джийн, втурнал се напред с протегнати ръце.
Той падна на земята, притиснал стъкленицата към гърдите си, и видя как Мерейн се извърта и мята ножа. Джийн я удари точно в този миг и вместо да порази Страгос във врата или в гърдите, каквото явно беше намерението й, острието се заби в нозете му и Архонтът отскочи назад.