— Две хиляди и петстотин — повтори Локи. — В ада да горят дано.
— Подозирам, че като ни дойде времето, това ни се пише и на нас, мастер Феруайт. Но сега бих искал да чуя решението ви. Приемате ли моето предложение?
— Две хиляди и петстотин — повтори Локи за петнайсети път, докато каретата им трополеше към марината на Вел Вирацо. — Не е истина, мама му стара.
— Сигурно са повече от състоянието на доста хора — смънка Джийн.
— Но не са, колкото обещах! — възрази Локи. — Извинявай, Джийн. Пак се издъних. Казах десетки хиляди. Голямо число. Щеше да ни върне на върха в игрите. Лашейнски благородници. Богове на небесата! — Той скри лицето си в шепи. — Уродливи страже, защо, по дяволите, изобщо ме слушаш?
— Не си виновен ти — увери го Джийн. — Номера го извъртяхме и измъкнахме всичко, което бяхме набелязали. Само че набелязаното „всичко“ не беше онова, което трябва. Нямаше как да го знаем.
— Гадна работа! — изруга Локи.
Каретата им забави ход и спря със скърцане. С тракане и стържене кочияшът нагласи дървената стълба, вратата се отвори и вътре нахлу дневната светлина заедно с мириса на море и виковете на чайките.
— Още ли… си навит за онова? — Джийн остана безучастен и Локи прехапа устна. — Знам… че и тя трябваше да е с нас. Можем просто да забравим, да го зарежем, да хванем карети…
— Навит съм — прекъсна го Джийн и посочи торбата от зебло на седалката до Локи. — Освен това този път си направихме труда да вземем и котка.
— Сигурно. — Локи сръчка лекичко торбата и се усмихна тънко, щом отвътре го нападнаха. — Но все пак ти…
Джийн вече ставаше, за да слезе.
— Мастер Феруайт! Толкова се радвам най-сетне да се запознаем. Както и с вас, мастер…
— Калас — представи го Локи. — Таврин Калас. Простете на приятеля ми, преживя тежък ден. Аз ще преговарям.
— Разбира се — съгласи се собственикът на частното яхтено пристанище във Вел Вирацо. Тук държаха под постоянна охрана увеселителните баржи и плавателните съдове за разходки на благородните фамилии на Вел Вирацо — които се брояха на пръстите на двете ръце, като не всички влизаха в работа.
Собственикът ги поведе към края на единия от кейовете, където върху вълните леко се полюшваше лъскаво едномачтово корабче. Дълго четирийсет стъпки, от лакирано тиково и вещерско дърво, украсено с пиринч и ребро. Въжетата му бяха от най-фина нова полукоприна, а сгънатите му платна — бели като чистия пясък на плажа.
— Всичко е подготвено според указанията от вашите писма, мастер Феруайт. Извинявам се, че отне четири дни, а не три…
— Няма значение — успокои го Локи и му подаде кожената чанта със соларии, които бе преброил в каретата. — Ето цялата сума и обещаната премия за трите дни за вашите работници. Нямам основания да ми се свидят.
— Вие сте твърде любезен поначало — поклони му се собственикът и пое тежката чанта. Вече бяха похарчили близо осемстотин солария.
— А запасите? — попита Локи.
— Попълнени са точно според указанията — отвърна собственикът. — Дажби и вода за една седмица. Вината, промазаните мантии и останалото оборудване за спешни случаи, всичко е на мястото си и съм го проверил лично.
— Вечерята ни?
— Носят я, носят я — отвърна собственикът. — Очаквах бързоходеца още преди няколко минути. Чакайте… ето, момчето дойде.
Локи се огледа назад, към каретата. Едно момченце току-що бе изскочило иззад нея и тичаше към тях, гушнало кошница с капак, по-голяма от гръдния му кош. Крадецът се усмихна.
— Вечерята е завършекът на сделката ни — рече той, щом момчето подаде кошницата на Джийн.
— Много добре, мастер Феруайт. Кажете, ще потегляте ли…
— Незабавно — заяви Локи. — Трябва… да оставим зад гърба си куп неща.
— Ще ви е необходима ли помощ?
— Очаквахме трети човек — рече тихо Локи. — Но и ние двамата ще се оправим. — Той огледа новата им яхта, някога непознатата подредба на платната, такелажа, мачтата, румпела. — Ние винаги сме достатъчни.
Натовариха багажа от каретата за по-малко от пет минути. Не носеха кой знае какво. Няколко дрехи за смяна, работни туники и бричове, оръжия и малкия комплект помощни средства за крадци.
Слънцето залязваше на запад, когато Джийн се залови да ги отвърже от кея. Локи скочи на кърмовата площадка, голяма колкото стая и оградена с издигнат планшир, и точно преди да потеглят, разтвори чувала и изсипа съдържанието му върху палубата.