Черното котенце го погледна, протегна се и започна да се търка в десния му ботуш, мъркайки шумно.
— Добре дошло в новия си дом, хлапе. Каквото видиш, е твое — рече му Локи. — Но това не означава, че ще се привържа към теб!
Спуснаха котва на стотина стъпки от последния кей на Бел Вирацо и под рубинените му лъчи седнаха да изядат обещаната от Локи вечеря.
Седяха на кърмата със скръстени крака от двете страни на малката масичка и всеки се преструваше на напълно погълнат от хляба и пилето, акуловите перки и оцета, гроздето и черните маслини. Царствен се опита на няколко пъти да поведе война срещу трапезата и прие почетния мир едва след като Локи го подкупи с пилешко крилце, голямо почти колкото него.
Изпиха бутилка вино — безлично каморско бяло, от вината, с които прокарваш вечерята, без да изземат централната роля в нея. Локи метна празната бутилка зад борда и наченаха нова, по-бавно.
— Време е — рече най-сетне Джийн, когато слънцето слезе толкова ниско на запад, че сякаш потъваше зад десния планшир. Всичко беше червено, целият свят, от морето до небето, бе с цвета на повяхващо листенце от роза, на още незасъхнала капка кръв. Морето бе спокойно, не се долавяше и най-лек полъх на вятъра. Нищо не ги задържаше, никакви отговорности не им тежаха, нямаха никакви планове и никакви задължения, никъде по света.
Локи въздъхна, извади стъкленицата с прозрачна течност от вътрешния си джоб и я постави на масата.
— Решихме, че ще я поделим — рече той.
— Да — отвърна Джийн. — Но няма.
— Нима?
— Ще я изпиеш ти. — Джийн опря длани на масата. — Цялата.
— Няма!
— Нямаш избор — заяви Джийн.
— Ти за какъв се мислиш, бе?
— Не можем да рискуваме и да я поделим. — Джийн говореше с напълно разумен и овладян тон, което подсказваше на Локи, че е готов да действа на мига. — По-добре един от нас със сигурност да се излекува, отколкото и двамата да креем и… да си отидем мърцина.
— Аз ще рискувам да покрея — заяви Локи.
— А аз — не. Моля те, Локи, изпий я.
— Или?
— Или знаеш какво. Не можеш да ме надвиеш. Обратното определено не е вярно.
— Значи ти ще…
— Буден или в безсъзнание, твоя е. Не ме интересува. Изпий шибаната противоотрова, в името на Уродливия страж.
— Не мога — отказа Локи.
— Не ме принуждавай да…
— Ти не разбираш — прекъсна го Локи. — Не съм казал „не желая“. Не мога.
— Какво…
— Стъкленицата е пълна с най-обикновена вода. Взех я от града. — Локи бръкна отново в джоба си, извади друга стъкленица, празна, и бавно я постави до фалшивата. — Трябва да призная, че при положение че ме знаеш какъв съм, съм учуден, че ми позволи аз да ти наливам виното.
— Копеле! — изрева Джийн и скочи на крака.
— Джентълмен копеле.
— Ти, шибан, жалък кучи сине! — Джийн скочи яростно и Локи тревожно отскочи назад. Приятелят му грабна масата и я запокити в морето, а остатъците от вечерята им се пръснаха по палубата. — Как можа?! Как можа да постъпиш така с мен?!
— Не бих понесъл да те гледам как умираш — отсече Локи. — Не мога. Не би могъл да искаш от мен да…
— И дори не ми остави избор!
— Ти щеше да ми я излееш насила в гърлото, бе, да му се не види! — Локи се изправи и изтръска трохите и парченцата пилешки кости от туниката си. — Знаех си, че ще се пробваш. Обвиняваш ли ме, че те изпреварих?
— И сега аз да те гледам как умираш, така ли? Първо нея, а сега и теб? И на това му викаш услуга?
Джийн рухна на палубата, зарови лицето си в шепи и се разрида. Локи коленичи до него и обви с ръце раменете му.
— Услуга е. Услуга в моя полза. Ти непрекъснато ми спасяваш живота, защото си идиот и не се сещаш, че може и иначе. Нека… Нека те отменя поне този път. Защото в действителност го заслужаваш.
— Нищо не разбирам — прошепна Джийн. — Копеле шибано, как можа? Искам да те прегърна. И да ти откъсна проклетата глава. Едновременно.
— А… — възкликна Локи. — Доколкото разбирам, току-що изказа определението за „близък“.
— Но ти ще умреш! — прошепна Джийн.
— Все някога щеше да стане — отвърна Локи. — Все някога щеше да стане и единствената причина досега да не е станало… всъщност… си ти.
— Гадно ми е!
— И на мен, но това е положението. Сигурно трябва да се примиря.
„Спокоен съм — помисли си той. — Май мога да го кажа. Спокоен съм.“
— И какво ще правим сега?
— Каквото сме си намислили — отвърна Локи. — Ще хванем нанякъде, накъдето си щем, с най-ленивата възможна скорост. Ще си скитосваме покрай брега. Никой не ни преследва. Никой не ни се пречка, няма кого да обираме. Никога досега не сме правили такова нещо — ухили се Локи. — По дяволите, представа си нямам дали ни бива за това, честно.