— Спрете, господа, умолявам ви — рече младежът. — Боя се, че има двубой и може да прелети стрела. Мога ли да ви помоля да изчакате?
— О… о… — Локи и Джийн си отдъхнаха едновременно. Когато се дуелираха с арбалети, общоприетата любезност, а и здравият разум изискваха да изчакаш край площадката, докато се обстрелват. Така участниците нямаше да се разсейват от странични движения, а и не можеше стрела да се забие в някой минувач.
Площадката за дуели беше дълга около четирийсет крачки и широка наполовина на това. Двамата дуелиращи заставаха в центъра на площадката със секундантите си — всеки от тях хвърляше по четири бледосиви сенки, които се кръстосваха. На Локи не му се гледаше особено, но си напомни, че трябва да се преструва на Леоканто Коста, мъж, отнасящ се със светско равнодушие към хора, които се опитват да пробият дупки един в друг. Двамата с Джийн се промъкнаха сред тълпата от зяпачи възможно най-ненатрапчиво. И от другата страна на площадката се беше образувала подобна тълпа.
Единият от дуелиращите се беше младо момче, облечено във фини свободни благороднически дрехи с модна кройка. Носеше очила, а косата му се спускаше по раменете на добре поддържани къдрици.
Противникът му, облечен в червена дреха, беше много по-възрастен, попрегърбен и поочукан от времето. Но изглеждаше достатъчно жизнен и решителен, за да представлява заплаха. Всеки от тях държеше лек арбалет — уличен, както ги наричаха каморските крадци.
— Господа — заговори секундантът на младия. — Моля ви, не може ли да постигнем някакво споразумение?
— Ако лашейнският господин оттегли проклятието си — додаде младежът. Гласът му беше висок и изнервен. — Бих бил извънмерно доволен от простото признание…
— Не, не може — отвърна мъжът, застанал до по-възрастния. — Негово благородие няма навика да поднася извинения за простото посочване на очевиден факт.
— … от простото признание продължи младият отчаяно, — че инцидентът бе злополучно недоразумение и че няма нужда…
— Ако беше благоволил да ти проговори отново — отвърна секундантът на по-възрастния, — негово благородие несъмнено би отбелязал, че скимтите като кучка, и би запитал дали можете и да хапете като кучка.
Няколко мига младият остана без думи, а после посочи с груб жест възрастния със свободната си ръка.
— Принуден съм — обади се секундантът му, — ъъ, принуден съм да установя, че не може да се постигне споразумение. Господата да застанат гърбом един към друг.
Двамата противници тръгнаха един към друг — възрастният с енергична походка, докато младият все още пристъпваше колебливо, — а после се обърнаха гърбом.
— Имате десет крачки — каза секундантът на младия с тъжно примирение. — Изчакайте и по мой сигнал се обърнете и стреляйте.
Той бавно отброи крачките. Двамата противници бавно се заотдалечаваха. Младият трепереше много силно. Локи усети непривично напрежение в собствения си корем, което все повече се усилваше. Откога беше станал такава мека душица, да му се не види? Предпочиташе да не гледа, но това не означаваше, че трябва да го е страх от гледката… Но присвиването в стомаха не обръщаше внимание на мислите, които кръжаха в ума му.
— Девет… десет. Спрете — призова ги секундантът на младия. — На място… Обърнете се и стреляйте!
Младият се обърна пръв. Лицето му бе застинало в маска на ужас. Той изпъна десницата си и пусна стрелата. Острият пукот на тетивата отекна над площадката. Противникът му дори не трепна, когато стрелата изсвистя във въздуха покрай главата му, поне на педя от нея.
Възрастният в червената дреха на свой ред стреля доста по-бавно — очите му светеха, а устата му бе присвита в намръщена гримаса. По-младият му противник се втренчи в него, все едно се опитваше да призове обратно стрелата си като дресирана птица. Разтрепери се, отпусна арбалета си и го хвърли на земята. С ръце, подпрени на хълбоците, той стоеше и чакаше и дишаше на дълбоки, шумни глътки.
Противникът му го поогледа и изсумтя:
— Издъни се.
После вдигна арбалета с две ръце. Изстрелът му бе съвършен — нещо изпука и по-младият се прекатури, а точно в средата на гърдите му стърчеше украсена с пера стрела. Той падна по гръб, вкопчен в дрехата и туниката си, като храчеше черна кръв. Половин дузина зрители се втурнаха към него, а една млада жена в сребриста вечерна рокля падна на колене и изпищя.