— Ще се върнем тъкмо навреме за вечеря — рече възрастният, без да се обръща към никого конкретно, захвърли нехайно арбалета си на земята зад гърба си и се запъти към един от близките игрални домове, придружен от своя секундант.
— Мили Переландро, твойта мама! — възкликна Локи, забравил за миг Леоканто Коста, и продължи да мисли на глас: — Ама че начин за уреждане на проблемите!
— Не го ли одобрявате? — Красивото младо момиче в черна копринена рокля бе вперило в Локи обезпокояващо проницателен поглед. Нямаше повече от осемнайсет-деветнайсет години.
— Разбирам, че някои разногласия трябва да се уреждат с оръжие — намеси се Джийн, досетил се, че Локи все още е твърде подпийнал. — Но да застанеш пред стрела от арбалет изглежда глупаво. Смятам, че фехтовката е по-честно изпитание на уменията.
— Рапирите са скучни. Само се щурат напред-назад и рядко нанасят убийствения удар веднага — възрази му момичето. — Стрелите са бързи, чисти и милостиви. С рапира може цяла нощ да кълцаш някого и пак да не го убиеш.
— Принуден съм да се съглася с вас — измърмори Локи.
Момичето вдигна вежда, ала не каза нищо и миг по-късно се загуби сред разпръскващата се тълпа.
Доволното мърморене на нощта, смехът и бъбренето на малките групички от мъже и жени, които се развличаха под звездите, бяха утихнали за кратко, докато се провеждаше дуелът, но сега отново се надигнаха. Жената в сребърната рокля удряше с юмруци по тревата и ридаеше, а тълпата около поваления мъж беше оклюмала. Стрелата явно си беше свършила работата.
— Бързи, чисти и милостиви — произнесе тихо Локи. — Идиоти.
Джийн въздъхна.
— Никой от нас няма право да споделя подобно наблюдение, тъй като думите „проклети идиоти“ най-вероятно ще бъдат изписани на надгробните ни плочи.
— Имах си причини да постъпя така, както и ти.
— Сигурно е било същото и с двамата участници в дуела.
— Да се измитаме оттук — подкани го Локи. — Да се поразходим, че да ми се проветри главата, и да се връщаме в странноприемницата. О, богове, колко стар и вкиснат се чувствам! Като гледам такива неща, се чудя толкова ли съм бил тъп на годините на това момче, да му се не види.
— Още по-зле беше — заяви Джийн. — До съвсем неотдавна. Може и още да си.
5
Меланхолията на Локи бавно се изпари заедно с алкохолната мъгла, докато слизаха надолу по Златните стъпала на север и северозапад към Голямата галерия. Елдренските занаятчии (занаятчийки? Същества, упражняващи занаяти?), строили в Тал Верар, бяха покрили целия район с покрив от елдерглас на подпори, който се спускаше надолу от върха на шестия етаж и потъваше в морето до основата на западния остров, като под него оставаше поне трийсет стъпки пространство във всяка точка помежду им. Странни, усукани стъклени колони се издигаха на равномерно разстояние — приличаха на пълзящи лозници без листа, изваяни от лед. Стъкленият таван на Галерията беше от край до край дълъг поне стотина стъпки.
Под Голямата галерия, по долните тераси на острова, се намираше Преносимия квартал — открити тераси, по които на най-мизерстващите бедняци беше позволено да си строят колиби и какъвто подслон можеха да си стъкмят от отпадъци. Бедата беше, че всеки мощен порив на северния вятър, особено през дъждовната зима, пренареждаше изцяло всичко.
Имаше нещо извратено в това, че кварталът над него, непосредствено на Югоизток от Преносимия квартал — Саврола, беше скъп анклав за изгнаници, пълен с чужденци с много пари за трошене. Най-добрите странноприемници бяха там, включително и онази, в която Локи и Джийн понастоящем бяха настанили заможните си фалшиви самоличности. Високи каменни стени обграждаха Саврола от Преносимия квартал, с многобройна охрана от верарска стража и частни наемници.
Денем Голямата галерия беше пазарът на Тал Верар. Хиляди търговци всяка сутрин подреждаха сергиите си и оставаше място за още хиляда, ако градът някога се разраснеше дотолкова. Коварно съвпадение принуждаваше настанилите се в Саврола посетители, които не пътуваха с лодки, да прекосяват пазара по цялата му ширина на път за Златните стъпала или обратно.
Откъм континента над стъклените острови и към Галерията духаше източен вятър. Стъпките на Локи и Джийн отекваха в мрака на обширното покрито пространство. Меко сияещите лампи, окачени на някои колони, образуваха тук-там острови от светлина. Някои от търговците слагаха членове на семейството си да спят през нощта на особено привлекателните места… И, разбира се, винаги имаше скитници от Преносимия квартал, търсещи уединение в сенките на празната Галерия. Патрулите обикаляха етажите й по няколко пъти на нощ, но в момента не се виждаха никакви.