— За забавление? Като домашни любимци?
— О, не, не. Ужилването… Разбирате ли, ужилването на сивия скален скорпион е сложно нещо. Отначало има болка, остра и пареща, както бихте очаквали. Но след няколко минути ви обзема приятно вцепенение, трескав унес. Подобно е на някои прахове, които пушат джеремитите. След няколко ужилвания тялото свиква, болката намалява, а виденията стават по-ярки.
— Изумително!
— Обикновено нещо — отвърна търговецът. — Доста мъже и жени в Тал Верар си ги гледат, макар и да не говорят за това пред хора. Опиянението е приятно, като от вино, но далеч не толкова скъпо.
— Хммм — Локи се почеса по брадата. — Досега обаче не съм се боцкал с бутилка вино. А и дали това не е уловка, някакво развлечение за посетители, които не знаят, че има и по-хубаво?
Търговецът се ухили до уши. Той протегна десница и запретна ръкава си. Тъмната кожа на тънката му ръка беше цялата в малки кръгли белези.
— Никога не бих предложил стока, за която сам не бих могъл да поръчителствам.
— Възхитително — възкликна Локи. — И очарователно, но… може би е най-добре да оставим някои от обичаите на Тал Верар неизпробвани.
— Бъди верен на вкуса си. — Все така усмихнат, мъжът свали ръкава си и скръсти ръце. — В края на краищата вие никога не сте харесвали ястреби скорпиони, мастер Ламора.
Локи усети как внезапна студенина стисна гърдите му. Погледна Джийн и откри, че по-едрият също мигом се бе напрегнал. Като се мъчеше да запази външно спокойствие, Локи се прокашля:
— Прощавайте?
— Извинете. — Търговецът примига невинно насреща му. — Просто ви пожелах приятна вечер, господа.
— Да. — Локи не откъсваше поглед от него, а после се дръпна, завъртя се на пети и пое обратно по Нощния пазар. Джийн моментално го последва.
— Чу го — прошепна Лока.
— Съвсем ясно — отвърна Джийн. — Чудя се за кого ли работи нашият дружелюбен търговец на скорпиони?
— Не е само той — смотолеви Локи. — Продавачката на плодове също ме нарече „Ламора“. Ти не я чу, но аз я чух съвсем ясно, по дяволите.
— Лоша работа. Да се върнем и да сгащим някой от тях?
— Накъде така, мастер Ламора?
Локи насмалко не помете търговката на средна възраст, която ги доближи отдясно, но успя да удържи скрития в ръкава му кинжал с дългото една педя острие да не кацне спонтанно в дланта му. Джийн бръкна отзад под дрехата си.
— Имате грешка, госпожо — отвърна Локи. — Името ми е Леоканто Коста.
Жената не помръдваше — просто се усмихна и се изкиска:
— Ламора… Локи Ламора.
— Джийн Танен — обади се търговецът на скорпиони, излязъл пред своята масичка с клетки. И други търговци бавно се нареждаха зад тях, втренчени в Локи и Джийн.
— Струва ми се, че е станало недоразумение — рече Джийн и извади десницата си изпод връхната си дреха. От продължителния си опит Локи знаеше, че е стиснал острието на едната от брадвите в шепата си, а дръжката е скрита в ръкава.
— Няма недоразумение — възрази търговецът на скорпиони.
— Трънът на Камор… — обади се едно момиченце и прегради пътя им към Саврола.
— Трънът на Камор… — повтори жената на средна възраст.
— Джентълмените копелета — рече търговецът на скорпиони. — Далече от дома.
Локи се огледа. Сърцето му думкаше в гърдите. Реши, че времето за дискретност е изтекло, и пусна кинжала в дланта си. Пръстите вече го сърбяха. Всички търговци от Нощния пазар като че се бяха заинтересували от тях — бяха обкръжени, а продавачите бавно стягаха кръга и хвърляха дълги, тъмни сенки по калдъръма в краката на Джийн и Локи. Дали Локи си въобразяваше, или някои от фенерите започваха да угасват? Нощната галерия вече му се струваше по-тъмна. По дяволите, фенерите наистина гаснеха пред очите му!
— Достатъчно се приближиха. — Джийн пусна брадвата в дясната си длан така, че всички да я видят. Двамата с Локи притиснаха гърбове.
— Нито крачка повече! — кресна Локи. — Стига с тия дивотии, или ще се пролее кръв!
— Кръв вече се проля… — каза момиченцето.
Последният алхимичен фенер на Нощния пазар помръкна.
И последните огньове угаснаха. Джийн и Локи стояха сред кръга от търговци, осветени единствено от мъждивата светлина на далечните лампи под обширната, пуста Галерия — тревожно далечни.
Момиченцето направи последна крачка към тях. Очите й бяха сиви и не трепваха.