— Момчета, вие сигурно се справяте с най-прости сметки — рече той. — Едно плюс едно е равно на „не се ебавайте с мен“.
Младежът, който го нападна с кинжала, изхлипа и повърна.
— Да си поговорим за таксите. — Джийн обиколи покрай стените на работилницата и разрита няколко празни бутилки от вино, каквито се търкаляха наоколо с десетки. — Вие, момчета, комай изкарвате достатъчно пари за ядене и пиене. Това е хубаво. Ще вземам четирийсет процента от тях в студен метал. Не искам стоки. Ще си плащате таксата през ден, почваме от днес. Вадете кесиите, обръщайте джобовете и кихайте.
— Няма да стане, заеби!
Джийн се приближи до възкликналото момче. Младежът се подпираше на стената в дъното на работилницата, скръстил ръце.
— Не ти харесва, а? Удари ме тогава.
— Ъъ…
— Според теб не е честно, така ли? Ти нали си изкарваш парите от обири на хора? Я свий юмрук, синко.
— Ъъ…
Джийн го сграбчи и го завъртя, стисна го за врата и за дъното на бричовете и го нахака на няколко пъти с главата напред в дебелата дървена стена на работилницата. Пусна го, младежът тупна тежко на земята и когато Джийн заопипва туниката му и измъкна малка кожена кесия, той не беше в състояние да се отбранява.
— Допълнително наказание — заяви Джийн — за повреждането на стената на моята работилница с главата ти.
— Той пресипа кесията в своята и я подхвърли на момчето.
— А сега елате всички тук и се стройте в редица. Строй се! Четири десети не е много. И бъдете честни! Нали се сещате какво ще направя, ако разбера, че не сте?
— Кой си ти, бе, по дяволите?
Първият младеж, поднесъл на Джийн парите в шепа, му поднесе и въпроса.
— Наричайте ме…
Щом Джийн заговори, в другата ръка на момчето блесна кама. То пусна монетите и нападна. Едрият мъж бутна настрани протегнатата ръка на момчето, почти я прегъна на две и заби дясно рамо в корема му. После без никакво усилие метна момчето на раменете си, прехвърли го презглава и то се стовари на пода по очи, гърчейки се, до последния Пич, извадил нож на Джийн.
— … Калас. По-точно Таврин Калас. — Джийн се усмихна. — Добра идея — да ме нападне, докато говоря. Това поне мога да го уважа. — Джийн отстъпи назад, тътрейки крака, и прегради изхода. — Но ми се струва, че тънката философска концепция, която се опитвам да ви втълпя, може и да не е стигнала до ума ви. На всички ви ли трябва да сритам задниците, за да схванете намека?
Последва хорово мърморене — значителен брой от момчетата клатеха глави, макар и неохотно.
— Добре. — Изнудването после мина гладко. Джийн събра доволно количество монети, с които двамата с Локи можеха да се скатават в странноприемницата цяла седмица.
— Сега си тръгвам. Почивайте си и довечера поработете добре. Утре в два часа следобед ще дойда пак. Вече съм новият тартор на Пиринчените пичове и можем да обсъдим как ще стоят нещата.
3
Естествено, те до един се въоръжиха и в два часа следобед на другия ден причакваха Джийн в засада.
За тяхна изненада той влезе в старата работилница заедно с жена стражник от Вел Вирацо. Тя беше висока и мускулеста, облечена с връхна дреха в цвят на синя слива, подплатена отдолу с желязна плетена ризница. На раменете си носеше пиринчени еполети, а дългата й кестенява коса беше прихваната с пиринчени халки в стегната плитка на фехтовачка. Още четирима стражници заеха позиция пред вратата. И те бяха облечени с подобни дрехи, но освен това носеха дълги лакирани пръчки, а на гърбовете им бяха метнати тежки дървени щитове.
— Здравейте, момчета — рече Джийн. Из цялата стая кинжалите, камите, счупените бутилки и тоягите изчезнаха от погледа. — Убеден съм, че някои от вас са познали префект Левасто и нейните хора.
— Момчета — рече безцеремонно префектът и затъкна палци в кожения си колан. От всички нейни стражи само тя носеше къса сабя в проста черна кания.
— Префект Левасто — рече Джийн — е умна жена и началник на умни мъже. Те случайно обичат парите, с каквито в момента аз ги снабдявам в знак на благодарност за тяхната тежка и скучна служба. Ако нещо случайно стане с мен, те ще изгубят един нов източник тъкмо на онова, което много обичат.