— А това ще е покрусително — рече префектът.
— И ще си има последици — додаде Джийн.
Префектът настъпи с ботуш една празна винена бутилка, натисна я и тя се пръсна под крака й.
— Покрусително — повтори тя с въздишка.
— Убеден съм, че всички вие сте умни момчета — рече Джийн. — Убеден съм и че посещението на префекта беше удоволствие за всички вас.
— Май няма нужда да го повтаряш — усмихна се префект Левасто, а после бавно се обърна и се упъти към вратата. Маршовата стъпка на нейния отряд скоро затихна в далечината.
Пиринчените пичове гледаха мрачно Джийн. Четиримата, застанали най-близо до вратата, с ръце зад гърба, бяха същите онези, целите в пресни черни и зеленикави петна от пребиването предния път.
— Защо ни причиняваш това, мамка му? — смънка единият от тях.
— Момчета, аз не съм ви враг. Ако щете вярвайте, мисля, че ще започнете да оценявате какво правя за вас. А сега млъкнете и слушайте!
Първо — Джийн извиси глас, за да могат всички да чуват — искам да ви кажа, че е печално да съществувате от толкова време, а още да не бутате рушвет на градската стража! Когато им направих предложението, те го приеха така въодушевено! Като тъжни пренебрегнати кученца!
Джийн бе облякъл дълга черна жилетка над бяла туника с лекета. Той бръкна с десница зад гърба си, под жилетката.
— Но — продължи той — това, че първата ви мисъл бе да ме убиете, поне е проява на някакъв дух. Я да ги видим пак тези играчки. Хайде, вадете ги.
Младежите плахо заизваждаха отново оръжията си. Джийн завъртя глава и ги огледа.
— Ммм. Ножове за украса, счупени бутилки, тояжки, чук… Момчета, проблемът с това въоръжение е, че вие си въобразявате, че то представлява заплаха. А не представлява. То представлява оскърбление.
Докато последните думи излизаха от устата му, той се размърда и лявата му ръка се плъзна под жилетката редом с дясната. И двете изскочиха страшно бързо нагоре, той изсумтя и замахна напред.
Чифт наполовина пълни с вино мехове висяха на закачалки на стената в дъното на стаята. Единият избухна и разплиска евтино верарско червено вино, което оля няколко момчета наблизо. Брадвите на Джийн бяха уцелили меховете точно по средата и стърчаха от гредите зад тях, без да трепнат.
— Ето това беше заплаха — каза той и изпука със ставите на ръцете си. — И точно затова сега работите за мен. Някой да иска да го оспори сега?
Момчетата, застанали най-близо до меховете, се дръпнаха назад, когато Джийн дойде да изтръгне брадвите си от стената.
— Не мисля. Но не го разбирайте погрешно — и за вас има полза. Един тартор трябва да пази своето, ако иска да остане тартор. Ако някой друг, освен мен се опита да ви командва, само ми кажете. Ще го посетя. Това ми е работата.
На другия ден Пиринчените пичове неохотно се строиха, за да си платят таксата. Последният младеж в редицата, докато пускаше медните си монети в шепите на Джийн, измърмори:
— Казахте, че ще ни помогнете, ако някой друг ни възложи задача. Черните ръкави, от северните квартали, сритаха някои от Пичовете тази сутрин.
Джийн кимна мъдро и пъхна парите в джоба на връхната си дреха.
Следващата нощ, след като поразпита, той се отби в една кръчма в северните квартали, която се казваше „Знакът на преливащата чаша“. Единственото нещо, от което преливаше тя, бяха главорези — цели седем-осем, всичките с вързани на ръкавите на връхните дрехи и туниките мръсни черни кърпи. Те бяха единствените клиенти и вдигнаха подозрително погледи, когато затвори вратата след себе си и грижливо я залости с дървеното резе.
— Добър вечер! — Джийн се усмихна и изпука с кокалчетата на ръцете си. — Любопитен съм кой е най-голямото и най-гадно копеле от Черните ръкави?
На следващия ден, когато събираше таксите на Пиринчените пичове, охлузените стави на дясната му ръка бяха превързани. За пръв път повечето момчета му платиха с въодушевление. Неколцина дори бяха почнали да му викат Тав.
4
Но Локи не се упражняваше, за да зараснат добре раните му, както беше обещал.
Мършавият му запас от монети отиваше за вино — той купуваше предпочитаната си отрова от един твърде евтин местен дюкян. На цвят то беше по-скоро лилаво, отколкото червено, с букет от вкусове, напомнящ на терпентин. Скоро миризмата му просмука стаята, която деляха с Джийн в „Сребърният фенер“. Локи го пиеше постоянно „за успокоение на болките“. Една вечер Джийн му подметна, че с течение на времето болките му явно се засилват, защото празните мехове и бутилки се трупаха в пропорция. Скараха се, или по-скоро подеха наново за кой ли път старата си караница, и Джийн хукна навън в нощта. Не му беше нито за пръв, нито за последен път.