През първите им дни във Вел Вирацо понякога Локи слизаше вечер по стълбите в кръчмата на хана и хвърляше по някоя и друга ръка на карти с местните. Лъжеше ги без пощада с всичките възможни трикове на чевръстите си пръсти, които бе способен да извърши само с една здрава ръка. Не след дълго те почнаха да го отбягват като партньор в играта и заради сприхавия му нрав и той отново се затвори на третия етаж, за да се налива сам мълчаливо. За храна и за къпане почти не се сещаше. Джийн се опита да докара знахар, за да прегледа раните му, но Локи го изгони с такъв порой от псувни и обиди, че чак и Джийн (чиято реч бе толкова цветиста, че бе способна да подпали мокра прахан) се изчерви.
— Нищичко не мога да направя за приятеля ти — рече човекът. — Все едно го е ръфала някоя от мършавите безкосмести маймуни от островите Оканти. Само ми кряска. Какво стана с последния знахар, който го е преглеждал?
— Оставихме го в Талишам — отвърна Джийн. — Боя се, че държанието на приятеля ми го накара да прекрати по-рано морското си пътешествие.
— И аз бих постъпил по същия начин. От дълбоко състрадание към вас няма да ви взема пари — ще ви трябват за вино. Или за отрова.
Джийн прекарваше все повече и повече време с Пиринчените пичове единствено за да избягва Локи. Измина седмица, после и втора. „Таврин Калас“ ставаше все по-известна и твърде уважавана личност сред братството на мошениците във Вел Вирацо. Караниците между Джийн и Локи навлизаха в затворен кръг, все по-потискащи и безсмислени. Джийн инстинктивно разпознаваше затъването в хронично самосъжаление, но не беше и сънувал, че от всички хора на света ще му се наложи да вади точно Локи от него. И бягаше от тази трудност, като обучаваше Пичовете.
Отначало ги научи на някои дреболии — как да си подават знаци с ръце пред непознати, как да забаламосват жертвите, преди да отарашат джобовете им, как да различават истински скъпоценни камъни от фалшиви и да не крадат последните. Неизбежно последваха и почтителни молби „да им покаже това-онова“ от номерата, с които беше натръшкал четирима от техните на земята. И първи на опашката с молбите бяха четиримата натръшкани.
Седмица по-късно алхимията вървеше с пълна пара. Половин дузина момчета се търкаляха по прашния под на работилницата, докато Джийн ги учеше на най-важното — опорни точки, инициатива и усет за действията. Започна да им показва номерата — и милостиви, и жестоки, които половин живот го опазваха жив, когато утвърждаваше правотата си с брадви и юмруци.
Под негово влияние момчетата се заинтересуваха повече и от състоянието на своята стара работилница. Той недвусмислено ги насърчаваше да гледат на нея като на свой главен щаб, а това изискваше известни удобства. Алхимични фенери увиснаха от гредите. Заковаха на счупените прозорци нова промазана хартия и запушиха дупките по покрива с летви и слама. Момчетата откраднаха възглавници, евтини гоблени и преносими лавици.
— Намерете ми плоча за огнище — рече Джийн. — Откраднете голяма, копеленца нещастни, и ще ви науча и да готвите. Няма по-добри готвачи от каморските — там дори и крадците са готвачи. Години наред съм се учил.
Той огледа все по-добре поддържаната работилница и все по-въодушевената банда млади крадци, които живееха в нея, и си рече с копнеж:
— Всички се учехме.
Опита се да заинтересува и Локи от занятията с Пиринчените пичове, но го отрязаха. Вечерта пак се опита и му обясни за постоянно увеличаващата се вечерна плячка, за главния им щаб и как той ги съветваше и учеше. Локи дълго се взира в него, седнал на леглото и стиснал нащърбената чаша, напълнена до средата с лилаво вино.
— Е… — рече той най-накрая. — Е, виждам, че си си намерил заместници, нали?
Джийн така изумя, че нищо не можа да каже. Локи пресуши чашата и продължи с глух и безстрастен глас:
— Бързо се справи. По-бързо, отколкото очаквах. Нова банда, нова бърлога. Е, не е стъклена, но ако се поогледаш достатъчно дълго, сигурно и това ще оправиш. И ето, вече се правиш на Отец Окови и пак разпалваш огъня под чайник, пълен с хубав конски тор.
Джийн скочи и изби празната чаша от ръката на Локи.
Тя се удари в стената и посипа половината стая с лъскави стъкълца, но Локи дори не мигна, само се отпусна върху пропитите с пот възглавници и въздъхна.