Краят на последния чаршаф висеше на около шест стъпки над земята. Локи се приплъзна надолу, доколкото можеше, и се пусна. Петите му се удариха в калдъръма и той видя, че Джийн Танен го чакаше с евтино сиво наметало в ръце. Още преди Локи да помръдне, той заметна раменете му с него.
— Кучи син! — кресна Локи и се уви плътно в наметалото. — Ти, кучи сине със змийска душа и мръсни мисли! Акула да ти засмуче кура дано!
— Брей, мастер Ламора, я се виж — рече Джийн. — Отвори ключалка, спусна се през прозореца, какъв юнак, кажи-речи като по времето, когато беше крадец!
— Аз съм вършил престъпления, за които пращат на бесилото, когато ти още си сукал от цицата на майка си!
— А аз вършех престъпления, за които пращат на бесилото, докато ти се вкисваше в стаята си и си пропиваше уменията.
— Аз съм най-добрият крадец във Вел Вирацо — изръмжа Локи. — Пиян или трезвен, буден или заспал, и ти много добре го знаеш, по дяволите!
— Едно време и аз мислех така — рече Джийн, — но това беше човекът, който познавах в Камор, а от известно време него го няма край мен.
— Проклета да е грозната ти мутра! — кресна Локи, връхлетя върху Джийн и заби юмрук в корема му. Джийн повече се изненада, отколкото го заболя, и блъсна Локи здравата. Той отхвърча назад с развята мантия, като се мъчеше да запази равновесие, и се блъсна в един мъж, който се задаваше по улицата.
— Внимавай къде ходиш, бе! — Непознатият, мъж на средна възраст с дълго оранжево палто и строго облекло на чиновник или писар, разтръска Локи, който се беше вкопчил в него за опора.
— Хиляди извинения — отвърна Локи. — Хиляди извинения, господине. Ние с приятеля ми просто спорехме. Вината е изцяло моя.
— Твоя е и още как — рече непознатият, най-после успял да отлепи Локи от реверите си, и го отблъсна. — Лъхаш на бъчва! Проклет каморец!
Локи сподири с поглед мъжа, докато той се отдалечи на двайсет-трийсет крачки надолу по улицата, после се обърна към Джийн и размаха под носа му малка черна кесийка. Тя зазвънтя — беше натъпкана с тежки монети.
— Ха! А за това какво ще кажеш, а?
— Ще кажа, че това и децата го могат! И че нищо не значи, да му се не види!
— И децата, а? Умри с писъци, Джийн, това беше…
— Ама че си мърляв! — възкликна Джийн. — По-мръсен си от сираче от Хълма на сенките. Отслабнал си, макар че как изобщо успя, е велика тайна. Не си се упражнявал, за да зараснат раните ти правилно, нито пък допусна някой да ги лекува. Криеш се в стаята, запуснал си се и не спря да лочиш цели две седмици. Не си като едно време, и сам си си виновен, по дяволите!
— Значи… — Локи изгледа кръвнишки Джийн, пъхна кесията в един от джобовете на туниката си и изпъна наметалото по раменете си — … искаш показно. Чудесно. Влизай вътре да разглобиш тъпата си стена и ме изчакай в стаята. След няколко часа се връщам.
— Аз…
Но Локи, нахлупил вече качулката на наметалото, се обърна и се завтече по улицата в топлата нощ на Вел Вирацо.
6
Джийн разчисти преградата от коридора на третия етаж, остави още няколко монети (от кесията на Локи) на слисания ханджия и се засуети из стаята. Остави прозореца отворен, за да излезе пропитият от миризмата на вино спарен въздух. След известни размишления слезе в кръчмата и се върна със стъклена гарафа с вода.
Вече крачеше тревожно из стаята, когато около четири часа по-късно, към три часа след полунощ, Локи нахлу вътре. Той остави на масата голяма плетена кошница, свали наметалото си, награби кофата, с която Джийн го бе залял, и повърна шумно в нея.
— Моите извинения — смотолеви той, щом свърши. Беше зачервен и дишаше тежко, запотен, също като на тръгване, но сега потта му беше топла. — Виното още не се е изпарило напълно от главата ми… а дъха ми съвсем го няма.
Джийн му подаде гарафата и Локи засърба безсрамно като кон на поило. Джийн му помогна да седне. Отначало Локи не каза нищо, а после сякаш изведнъж забеляза ръката на Джийн на рамото си и се сепна.
— Ето на — рече той. — Видя ли какво става, като ме предизвикваш? Май ще ни се наложи да се махнем от града.
— Какво, по дяволите… Какво си направил?