— Благодаря ти за това, капитан Дракаша. А сега… Знам, че обсъдихме истинските ми бойни умения, но повечето от екипажа вероятно още ме мислят за някакъв човекоубиец. Аз… май искам да кажа, че…
— Искаш да си там, където е най-напечено?
— Да.
— Така си и мислех, че ще поискаш. Вече съм ти определила мястото. И хич не си въобразявай, че ще минеш лесно.
Тя се дръпна от парапета и се провикна:
— Утгар!
— Ест, капитане?
— Донеси ми дълбоководен лот и замери дълбочината!
Локи вдигна въпросително вежди и тя додаде:
— Трябва да знам колко е дълбока водата под краката ни. Така ще разбера за колко време котвата ще падне на дъното.
— Защо ви е да хвърляте котва?
— По този въпрос трябва да изчакаш и ще се смаеш. Заедно с Роданов, надявам се… но много искам.
— Капитане! — провикна се Утгар малко по-късно. — Под нас са почти деветдесет клафтера вода!
— Така — каза тя. — Равел, знам, че в момента не си на вахта, но беше достатъчно неразумен да се домъкнеш тук и да привлечеш внимание към себе си. Вземай двама Сини и качете няколко бурета бира от трюма. Опитайте да не вдигате шум заради спящите Червени. След около час ще извикам всички на палубата, а не е разумно да пращаш хора на патаклама с пресъхнали гърла.
— С най-голямо удоволствие, капитане. Значи след час? Според теб кога ще бъдем…
— Имам намерение да вляза в битка преди пладне. Има само един начин да победиш, когато те преследва някой по-голям и по-як от тебе. Обърни се рязко, избий му зъбите и се надявай, че боговете те обичат.
4
— Всички на палубата! — провикна се Езри за последен път. — Всички в средата на палубата! Безделници и мързели, на палубата! Ако ваши другари по вахта са още долу, домъкнете ги сами!
Джийн стоеше пред събралата се тълпа и чакаше Дракаша да си каже думата. Беше застанала на парапета, а зад нея стояха Езри, Утгар, Мумчанс, Гуилем и Треган. Учената изглеждаше твърде подразнена от това, че нещо толкова банално като смъртоносна битка между корабите оправдаваше намесата в утвърдените й навици.
— Слушайте ме добре! — извика Дракаша. — Корабът, който идва към нас, е „Владетелят на ужаса“. Капитан Роданов се е противопоставил на задачата ни в тези води и е изминал дълъг път, за да се бие с нас.
— Не можем да се бием срещу толкова много хора! — провикна се някой в тълпата.
— Нямаме никакъв избор. Те идват към нас, за да ни вземат на абордаж, независимо дали това ни харесва.
— Ами ако той преследва само теб? — запита един моряк, когото Джийн не разпозна. Чест му правеше, че също стоеше най-отпред и Дракаша и нейните офицери го виждаха. — Ако те предадем, ще си спестим страшна битка. Тука не сме във флотата и имам право да обичам живота си, както…
Джабрил разбута тълпата зад мъжа и го фрасна под кръста. Мъжът се загърчи и се строполи на палубата.
— Ние не знаем дали Роданов иска само Дракаша! — кресна той. — Аз няма да чакам на парапета със свален брич някой да ми цунка кура! Повечето от вас знаят също като мен, че щом капитан се бие с капитан, не е удобно да оставиш и двете версии на историята да стигнат до Порт Продигал!
— Чакай, Джабрил! — Замира изтича надолу по стълбите на квартердека, отиде при пишман прагматика и му помогна да седне. После застана пред събрания си екипаж на една ръка разстояние от първия ред. — Басрин е прав за едно. Тук не сме във флотата и вие наистина имате право да обичате живота си. Не съм ви императрица, по дяволите. Ако някой иска да се опита да ме предаде на Роданов, ето ме. Това е вашият шанс. Желаещи?
Никой от тълпата не излезе отпред. Дракаша вдигна Басрин на крака и го погледна в очите.
— Можеш да вземеш най-малката лодка — рече му тя. — Ти и всички останали, които искат да ти помогнат. Или да останеш.
— Ох, по дяволите! — изпъшка той. — Извинявай, капитане. Май… май бих предпочел да живея като страхливец, отколкото да умра като глупак.
— Оскари! — нареди Дракаша. — Като приключим тук, събери хора и бързо спуснете малката лодка на вода! Който иска да тръгне с Басрин, това ви давам. Ако Роданов победи, рискувайте. Ако победя аз… помислете си: сушата е поне на петдесет мили оттук и няма да бъдете допуснати обратно на борда.
Мъжът кимна и с това се приключи. Дракаша го пусна и той навлезе, залитайки, в тълпата, като се държеше за кръста и избягваше свирепите погледи, устремени към него.
— Слушайте! — продължи Дракаша. — Днес морето не ни е приятел, а кучият му син захапва по-здраво водата от нас. Ако побегнем в която и да било посока, това няма да ни спечели повече от няколко часа. Ако ще се разправяме на разстояние една целувка, възнамерявам аз да установя правилата за ухажване.