Трябва да убиваме двама за един, за да останат поне някои от нас на крака, така че очевидно трябва да убиваме още повече. Ако спрем до него така, че някоя от страните ни да опира в носа му, можем да се скупчим там, откъдето смята да ни вземе на абордаж, и да установим числено превъзходство на единственото важно място. Неговият голям тлъст екипаж няма да има никакво значение, ако трябва да се промъкват един по един през зъбите ни.
И така, в средата на палубата. Ще ви подредя в редици, като легионите на Теринския трон в древността. Мечове и щитове отпред, копия и алебарди — отзад. И не протакайте. Ако не можете да убиете някого, бутнете го във водата. Просто ги изхвърлете от проклетата битка!
Дел ще избере десетте ни най-добри стрелци и ще ги качи на високото, за да се заемат ясно с какво. По петима на мачта. Щеше ми се да сложа и повече, но ще имаме нужда от всяко едно острие на палубата.
Равел, Валора, ще ви дам няколко моряци за нашия хвърковат отряд. Вашата задача са лодките на „Владетелят“. Те ще се опитат да ни вземат на абордаж от всички посоки на света, щом битката в средата на палубата започне, така че където те — там и вие. Един на палубата може да задържи петима в лодката, стига да действате бързо.
Насрин, ти ще си избереш трима души и ще чакаш командата ми до дясната котва. След като я дам, ще пазиш носа от лодки, да отмениш хората на Равел и те да могат да се бият другаде.
Утгар, идваш с мен да зареждаме арбалетите. На бака има бира! Искам да видя бъчвата пресушена, преди да се захванем с тая работа. Пийте и си намерете доспехите.
Ако сте си пазили плетени или кожени ризници, наденете ги. Не ми пука колко се потите — те никога няма да би потрябват толкова, колкото днес.
Дракаша разпусна екипажа, обърна им гръб и се изкачи обратно на квартердека. На кораба избухна пандемониум. Изведнъж моряците хукнаха и се заблъскаха във всички посоки — едни се юрнаха за оръжието и доспехите си, а други — към бирата, която можеше да е последното им питие на тази земя.
Езри прескочи оградата на квартердека, навлезе в хаоса и се провикна:
— Петима от вахтата, изкарайте двойни кофи с пясък! Пуснете мрежата бръснач откъм левия борд и я вдигнете високо! Жером, замъкни си мързеливия гъз на квартердека! Там оформете хвърковатия отряд!
Джийн махна и последва Дракаша към кърмата, където чакаше Утгар с изнервен вид. Треган слизаше по стълбата към каютите и мърмореше нещо за „цени на едро“.
Изведнъж една ниска тъмна сянка се стрелна нагоре по стълбата и изтича при Дракаша. Внезапно я дръпнаха за брича, тя погледна надолу и видя Паоло, който неосъзнато се бе вкопчил в нея.
— Мамичко, какъв шум!
Замира се усмихна, вдигна го от палубата, гушна го и го притисна към реверите си. После се обърна към вятъра и той отвя косата от лицето й. Джийн виждаше, че погледът на Паоло е прикован във „Владетелят на ужаса“, който се люшкаше под чистото небе и неумолимо съкращаваше разстоянието помежду им.
— Паоло, миличък, мама има нужда да й помогнеш да ви скрие със сестра ти в склада за въжетата на най-долната палуба! Става ли?
Момченцето кимна. Замира го целуна по челото, зарови нос в късите му тъмни къдрици и затвори очи.
— Е, добре — обади се тя малко по-късно. — Защото след това мама трябва да си извади бронята и сабите. А после — да се качи на борда на онова лъжливо копеле и да потопи кораба му като камък!
5
Джафрим Роданов стоеше на носа на кораба си. „Отровната орхидея“ бе постоянно в центъра на далекогледа му. Изведнъж тя се завъртя ляво на борд и се насочи към него като стрела. Гротът и фокът й потрепнаха и започнаха да се смаляват, като че екипажът на Дракаша ги свиваше за бой.
— Е, Замира, започна се — рече той. — Най-сетне да постъпиш по единствения разумен начин.
Капитанът бе облечен за битка, както винаги — с кожена връхна дреха, подсилена с вшита в гърба и в реверите броня. Цепките и пукнатините в овехтялата дреха винаги го утешаваха — напомняха му, че години наред са се опитвали да го убият и не са успявали.
На ръцете си носеше любимото си оръжие — ръкавици от пластини от закалена стомана, чиито пръсти завършваха с остри нокти. В гъста навалица те можеха да прихващат остриета и да изтръгват гръкляни с еднакъв замах. За недотам личната задача — да проникне на борда на „Орхидеята“, той разчиташе на висок до кръста, обкован с метал боздуган. Внимателно сви далекогледа и го пъхна в джоба си, решен да го използва отново преди битката. Нямаше да е за последно.