— Някакви нареждания, капитане?
Идрена изчакваше на стълбите на бака, нарамила закривената си сабя, прибрана в ножницата. Повечето от екипажа се бяха подредили зад нея, готови за битка.
— Тя ни напада — избоботи Роданов. — Знам, че не е лесно, но Дракаша върлува във верарски води и ще превърне живота, на който всички ние се наслаждаваме, в ад, ако не я спрем сега.
Подредете се на десния борд, както се уговорихме. Щитовете най-отпред. Арбалетите отзад. Запомнете — един залп, после ги хвърляйте и вадете сабите. Екипажите на лодките, към десния борд, след като се сблъскаме с „Орхидеята“. Скобите готови в средата на кораба и на носа. Рулеви! Заповядвам — управлявай идеално или се моли да загинеш в битката.
Този ден ще се обагри в червено! Дракаша е достоен противник. Ала какво сме ние, над всички ветрове и води в Пиринчено море?
— „ВЛАДЕТЕЛЯТ“! — изкрещя екипажът в един глас.
— Кои сме ние — никога вземани на абордаж, никога побеждавани?
— „ВЛАДЕТЕЛЯТ“!
— Какво крещят враговете ни, когато произнасят името на свойта гибел пред съда на боговете?
— „ВЛАДЕТЕЛЯТ“!
— Това сме ние! — Той размаха боздугана във въздуха. — И сме подготвили изненади за Замира Дракаша! Изнесете клетките!
Три отряда от по шестима моряци изнесоха на бака покритите със зебло клетки. Те имаха дървени дръжки за носене, прикрепени по-далече от стоманените им мрежи. Бяха дълги около шест стъпки и наполовина на ширина и дължина.
— Нищо не са яли от вчера, нали?
— Да — потвърди Идрена.
— Чудесно. — Роданов провери отново десния парапет там, където дърводелецът му бе разхлабил, така че едно по-силно бутане да събори около десет стъпки дълга част от него. Петно върху любимия му „Владетел“, но после лесно можеше да се поправи. — Подредете клетките тук. И почвайте да ги ритате. Да ги раздразним.
6
Двата кораба се сблъскаха сред вълните и за втори път на Локи Ламора му предстоеше непосредствено участие в морска битка.
— Дръж се, Мум! — извика Дракаша, загледана отвъд левия парапет на квартердека. Локи и Джийн чакаха наблизо, въоръжени с брадви и саби. Джийн си беше сложил и чифт кожени предпазители, присвоени от имуществото на Басрин, който не се виждаше никакъв, защото само той се беше качил в малката лодка. „Моята лодка“ — помисли си Локи малко натъжен.
В „хвърковатия отряд“ двамата с Джийн бяха избрали Малакасти, Джабрил и Стрева, а също и Гуилем. Всички, освен него бяха с щитове и копия. Кроткият на вид интендант беше сложил кожена престилка, натъпкана с тежки оловни заряди за прашката в лявата му ръка.
Повечето моряци чакаха в средата на кораба, подредени така, както заповяда Дракаша — тези с големите щитове и острите мечове най-отпред, а онези с прътите — отзад. Гротът и фокът бяха прибрани, противопожарните кофи — подготвени, входът откъм левия борд охраняван от „мрежата дерачка“, както я беше нарекла Делмастро. „Отровната орхидея“ бързаше към прегръдката на „Владетелят на ужаса“ като влюбена жена след дълга раздяла.
Делмастро излезе от бъркотията в средата на палубата. Изглеждаше като първия път, когато Локи я видя — с кожената ризница и коса, прибрана за битката. Без да обръща внимание на затъкнатите в коланите им оръжия, тя се метна върху Джийн и го обви с ръце и крака. Той я прегърна и двамата започнаха да се целуват, докато Локи не се прокашля шумно. Преди битка няма да видиш точно пък това, мислеше си той.
— Този ден е наш — рече Езри, когато най-сетне се откъснаха един от друг.
— Опитай се да не ги изтрепеш всичките, преди да се включа и аз! — Джийн й се усмихна отвисоко, а тя му подаде някаква копринена торбичка.
— Какво е това?
— Кичур от косата ми — отвърна Езри. — Исках да ти го дам още преди дни, обаче ни се отвори работа с тия нападения. Нали се сещаш, пиратство, неспокоен живот…
— Благодаря ти, любима.
— Виж, ако се намериш в беда, където и да си, тикни тази торбичка под носа на онзи, който те тормози, и му кажи: „Представа си нямаш с кого се ебаваш. Аз съм под закрилата на дамата, която ми даде този предмет в знак на благоволение“.