— И това ще ги спре, така ли?
— Не, да му се не види, само за да ги объркаш! А после, докато стоят и те зяпат като треснати, ги убиваш.
Те пак се прегърнаха. Този път се прокашля Дракаша.
— Дел, ако това не те натоварва много, възнамеряваме да нападнем оня кораб пред нас, така че, ако обичаш…
— А, да, битката на живот и смърт. Сигурно ще мога да ти помогна за някоя и друга минута, капитане.
— Късмет, Дел.
— Късмет, Замира.
— Капитане! — извика Мумчанс. — Сега…
— Насрин! — ревна Дракаша с пълно гърло. — Пускай дясна котва!
— Мощен сблъсък — извика Делмастро малко след това. — Всички, стегнете се! Горе! Хващайте се за мачта или за въже!
Някой заби трескаво камбаната на фокмачтата. Двата кораба летяха един към друг със смайваща скорост. Локи и Джийн приклекнаха на стълбите на квартердека от лявата страна, вкопчени здраво за вътрешните перила. Ламора погледна Дракаша и забеляза, че брои нещо и старателно изговаря всяко число за себе си. Любопитен, той се опита да ги разгадае и заключи, че брои на терински.
— Капитане! — обади се Мумчанс спокойно, все едно поръчваше кафе. — Другият кораб…
— Рязък завой ляво на борд! — извика Дракаша. Мумчанс и помощникът му завъртяха руля наляво. Изведнъж откъм носа се разнесе скърцане и пращене. Корабът цял се разтресе и отскочи вдясно, сякаш стиснат в зъбите на хала. Локи усети как стомахът му запротестира и се вкопчи с всичка сила в перилата.
— Котвата! — ревна Дракаша. — Режи въжето!
Локи виждаше отлично „Владетелят на ужаса“, устремен към тях, на някакви си стотина крачки. Изохка при мисълта как бушпритът на тежкия кораб се забива като копие в „Орхидеята“ или събрания й екипаж, но пред очите му тримачтовият кораб се накрени наляво и също се завъртя.
Роданов избегна челния сблъсък, според догадката на Локи — умишлено. Въпреки че щеше да нанесе сериозни щети на „Орхидеята“, корабът му щеше да попадне точно там, откъдето Замира най-успешно би могла да се съпротивлява на нападателите и вероятно рано или късно да потопи и двата кораба.
Случилото се бе достатъчно зрелищно — морето между двата кораба се разпени и побеля и Локи чу как гневните вълни съскат като пара, която бясно се вдига над нажежени въглени. Нито „Владетелят“, нито „Орхидеята“ не можеха да се освободят от набраната инерция. Те се плъзнаха един до друг, разделени от водна възглавница. Щом се сблъскаха, като че целият свят се разтресе — греди скърцаха, мачти се клатеха, а една жена от Орхидеите, загубила опора, падна от високо върху палубата на „Владетелят“ и стана първата жертва на битката.
— Гротът! Гротът! — извика Замира и всички на палубата на „Орхидеята“ вдигнаха очи едновременно към грота, разгънат от неколцината, на които бе възложено, по начин, никак неподобаващ на моряци. Плющейки на вятъра, той бе прикрепен с отчаяна бързина. В нормално положение никога не биха го опънали странично към вятъра, но в този случай силният източен бриз го изду умишлено и избута кърмата на „Орхидеята“ далече от „Владетелят на ужаса“. Мумчанс, мъчейки се да помогне, завъртя руля надясно.
Отпред се чуха писъци и пращене. Бушпритът на „Владетелят на ужаса“ разкъсваше предните въжета, но планът на Дракаша като че сработваше. Бушпритът не успя да пробие корпуса и сега корабът на Роданов се опираше в левия й борд единствено с дясната страна на носа си. От високо двата кораба сигурно приличаха на боговете на двама пияни фехтовачи, кръстосали и размахали бушприти, които обаче не си нанасяха кой знае какви щети, помисли си Локи.
Невидими чудовища раздраха въздуха със змийско съскане и Локи видя как наоколо заваляха стрели. Битката вече наистина бе започнала.
7
— Хитра сайрунска кучка! — измърмори Роданов, когато след сблъсъка едвам се изправи на крака. Дракаша използваше грота като лост, за да предотврати страничния сблъсък на корабите. Тъй да е — и той си беше подготвил някои номера.
— Пуснете ги! — кресна Роданов.
Един моряк, застанал доста далече зад трите клетки (и скрит зад редица от моряци с щитове), дръпна въжето и отвори вратите им. Само педя ги отделяше от разнебитената част на парапета, която беше паднала удобно при сблъсъка на корабите.
Три възрастни балкони — прегладнели, разтреперани и невъзможно вбесени — изхвръкнаха от затвора си с писъци на отмъстителни вампири и първото, което съзряха, беше групата Орхидеи, която им пресичаше пътя. Въпреки че бяха тежковъоръжени и с брони, хората на Замира без съмнение очакваха да отблъснат хора.