Както и една трета от „отряда“ на Локи. Втората вражеска лодка заплува към тях, но не посмя да се приближи заради камъните. Тя обиколи кърмата и се стрелна към десния борд — акула, нападаща ранената си плячка.
9
Замира извади сабята си от тялото на последната валкона и се провикна към левия борд:
— Престройте се! Престройте се! Запушете шибаната дупка там!
Балкони! Хитро копеле беше проклетият Роданов — поне петима от хората й лежаха, умъртвени от проклетите зверове, а само боговете знаеха колко още бяха ранени или стреснати. Той очакваше от нея да застане с носа към борда му. Зверовете ги очакваха като в капан на пружини.
Ето го и него — невъзможно беше да не го улучиш, почти колкото двама души, с тъмната връхна дреха и проклетите му железни ръкавици. Стискаше боздуган, който сигурно тежеше към десет кила. Хората му се трупаха край него и ликуваха и нахлуха срещу първата й редица през дупката, която той бе отворил някак си в десния си парапет. Решителната точка беше точно очакваната от нея бъркотия — насочени копия, размахани щитове и трупове и живи бойци притиснати от тълпата и от двете страни, така че можеха да мръднат единствено надолу. Някои изпаднаха в непрекъснато изменящото се пространство между двата кораба и се удавиха или пък бяха смлени на кайма, когато двата кораба отново се отъркаха един в друг.
— Арбалетите! — кресна тя. — Арбалетите!
Зад копиеносците почти всички арбалети на кораба бяха извадени и заредени. Най-задната редица от Орхидеи в очакване ги грабна и изстреля разпокъсан залп измежду първите редици. Осем от девет моряци на Роданов рухнаха, но самият той изглеждаше невредим. Миг по-късно стрели полетяха в отговор откъм палубата на „Владетелят“ — и на Роданов му беше хрумнало същото. Пищящи мъже и жени сред редиците на Замира изпопадаха на палубата от главите и гърдите им стърчаха окичени с пера стрели. Нито един от тях не бе човек, който би могла да жертва.
Владетелите се опитваха да прескочат по-голямото разстояние вдясно от основната битка. Някои успяха, вкопчиха се здраво в парапета й и се мъчеха да се прехвърлят през борда. Тя реши сама проблема — накълца лицата им и им строши главите с дръжката на сабята си. Трима-четирима… прииждаха и още. Замира вече се задъхваше. Не е вече неуморим боец като едно време, отбеляза тя със съжаление. Стрелите цепеха въздуха наоколо хората на Роданов скачаха… Сякаш всеки проклет пират в Пиринчено море се намираше на палубата на „Владетелят на ужаса“, строен и готов да щурмува нейния кораб.
10
„Хвърковатият отряд“ на Локи сега действаше на десния парапет на квартердека. Мумчанс и един от помощниците му размахваха копия, за да отпъдят плувците от всички други посоки, а Локи, Джийн, Джабрил и Гуилем се опитваха да прогонят втората лодка.
Тази беше къде-къде по-издръжлива от предишната — двата камъка, метнати от Джийн, бяха убили и ранили поне петима души, но не пробиха дупки в дървото. Моряците на Роданов ги нападаха с куки и дуелът между тях и копията на Орхидеите бе странен. Джабрил изкрещя, когато една кука се заби в крака му, и си отмъсти, като намушка един от Владетелите във врата.
Гуилем се изправи и запрати заряд към лодката. Усилията му бяха възнаградени с оглушителен писък. Бръкна в кесията за втори и тогава, като по магия, от гърба му щръкна стрела. Той клюмна върху парапета и зарядите на прашката се посипаха с трополене по палубата.
— Мамка му! — кресна Локи. — Големите камъни свършиха ли?
— Свършихме ги — отвърна Джийн. Една жена с кама в зъбите се метна като акробатка на парапета и щеше да го прескочи, ако той не я бе блъснал с щит в лицето. Тя падна във водата.
— Да му се не види, колко ми липсват Проклетите сестри! — провикна се той.
Джабрил размаха като обезумял копието си, когато четирима-петима Владетели наведнъж се заловиха за парапета. Двама се пуснаха, но след миг нови двама се изтърколиха на палубата, стиснали саби. Джабрил падна по гръб и прониза единия в корема. Джийн докопа прашката на Гуилем, метна ремъка на гърлото на другия и го удуши като едно време в Камор. Още един моряк подаде глава и се прицели с арбалет в Джийн от парапета. Локи го изрита в лицето и се почувства от главата до петите като легендарния герой с падащото буре бира.
Надигналите се над водата писъци подсказаха, че става нещо ново. Локи предпазливо погледна през борда. Край лодката, като прозрачно одеяло, се стелеше подобна на желе маса и пулсираше със слабо вътрешно сияние, видимо дори на дневна светлина. Локи видя как тя притегли и погълна един плувец, който потъна в нея с писъци. След мигове лепкавото вещество около краката им се обагри в червено и той се загърчи. Веществото изсмукваше кръвта му през порите така, както човек изсмуква сока от мек плод.