„Фенер на смъртта“, както винаги привлечен от мириса на кръв във водата. Това беше ужасна смърт дори за хората, които Локи упорито се мъчеше да убие… Но чудовището и другите, които несъмнено щяха да дойдат, щяха да се погрижат за плувците. Владетелите вече не се катереха по парапетите. Малцината оцелели в лодката долу трескаво се мъчеха да избягат от страшилището във водата. Локи пусна копието си и вдъхна дълбоко няколко пъти — имаше остра нужда от това. Миг по-късно една стрела се заби в парапета две стъпки над главата му. Още една изсвистя покрай нея и не улучи, трета се заби в руля.
— Скрий се! — извика той и се огледа като обезумял за прикритие. След малко Джийн го награби и го издърпа вдясно, където се беше прикрил зад тялото на Гуилем. Джабрил пропълзя зад компасната будка, а Мумчанс и помощникът му повториха номера на Джийн с тялото на Стрева. Локи усети тласък — поне една стрела се беше забила в тялото на интенданта.
— После може да ни е гадно, че сме ползвали мъртъвците така — провикна се Джийн. — Но, по дяволите, те вече са предостатъчно!
11
Идрена Корос застана на парапета и едва не уби Замира още с първия замах на ятагана си. Бронята от елдерглас отблъсна острието, но Замира пламна при мисълта, че е отпуснала гарда. Тя атакува с двете саби, но дребничката и гъвкава Идрена разполагаше с достатъчно пространство да отблъсне едната и да избегне другата. Толкова бързо и толкова леко… Замира скръцна със зъби.
Две остриета срещу едно, а Корос изпълваше въздуха между тях със смъртоносна сребърна мъгла. Замира загуби шапката си, а без малко и врата си — успя да парира в последния миг. Още един замах изсвистя покрай жилетката й, втори разряза единия й предпазител. Мамка му… Тя отстъпи назад и се блъсна в един от моряците си. Нямаше накъде да отстъпва повече.
Корос извади извита кама с широко острие и я стисна в лявата си ръка. Направи фалшиво движение с нея и удари с ятагана коленете на Замира. Замира пусна сабите, пристъпи към Корос и опря гръд в нейната. Стисна раменете й и я бутна надолу с всичка сила. В това тя най-сетне имаше предимство, а и още нещо. Мръсният бой обикновено надвиваше красивия.
Замира заби лявото си коляно в корема на Идрена. Идрена се свлече долу. Замира я хвана за косата и заби юмрук в брадичката й. Зъбите на дребната жена изщракаха като билярдни топки. Замира я вдигна на крака, бутна я назад и я наниза право на меча на Владетеля зад нея. По омазаното с кръв лице на жертвата трепна изненада, а после умря заедно с нея. Облекчение, не ликуване обзе Замира.
Тя вдигна сабите си от палубата и когато морякът отпред извади меча си от тялото на Идрена и го пусна, изведнъж едната от тях опря в гърдите му. Битката продължи. Замира действаше механично — сабите й се издигаха и падаха върху пищящите вълни от Роданови моряци, а смъртите се сливаха в червена какофония. Хвърчаха стрели, кръвта омазваше палубата под нозете й, а корабите се лашкаха върху вълните и придаваха на всичко наоколо нестабилност като в кошмар.
Бяха изминали минути, а може би векове, когато Езри застана до нея и я дръпна от парапета. Бойците на Роданов се прегрупираха. Палубата беше затрупана с убити и ранени, оцелелите от нейния екипаж стъпваха върху тях, препъваха се един в друг и падаха.
— Дел, ранена ли си? — изпъшка Замира.
— Не. — Езри беше цялата в кръв. Кожената й ризница бе разрязана, а косата й — разрошена, но иначе като че беше добре.
— Хвърковатият отряд?
— Нямам представа, капитане.
— Насрин? Утгар?
— Насрин е мъртъв. Утгар не съм го виждала, откакто битката започна.
— Дракаша! — Един глас надвика стоновете и мърморенето на тълпата и от двете страни. Гласът на Роданов. — Дракаша! Прекрати боя! Всички, прекратете боя! Дракаша, изслушай ме!
12
Роданов погледна стрелата, забила се в дясното му рамо. Болеше, но това не бе дълбоката мъчителна агония, знак, че е опряла в костта. Той се намръщи, закрепи острието на стрелата с лявата си ръка, а после с дясната счупи стрелата точно над него. Изохка, но и така можеше да мине, докато успее да се погрижи, както трябва. Пак вдигна боздугана и по палубата на „Владетелят“ покапа кръв.