Идрена беше мъртва. Проклятие, тя, негов помощник-капитан от пет години, лежеше на кървавата палуба. Беше си пробил път до нея с боздугана — разцепваше щитове, отблъскваше копия. Поне половин дузина Орхидеи го нападаха, но той отвърна достойно — събори Дантиер през борда. Но тук беше твърде тясно за бой, вълните лашкаха корабите, а защитата му беше твърде рехава. Замира бе пострадала тежко, но в този решителен сблъсък той бе възпрепятстван. Липсата на бой на кърмата на „Орхидеята“ означаваше, че и участта на лодките най-вероятно бе същата. Гадост. Поне половината му екипаж бе загинал. Време беше да извади втората си изненада и призивът му да прекратят битката бе сигналът за нея. Хайде, всички — последна игра, последна ръка, последно раздаване на картите.
— Замира, не ме карай да унищожа кораба ти!
13
— Върви по дяволите, клетвопрестъпнико и кучи сине! Давай, опитай пак, ако има още желаещи от екипажа ти да пукнат набързо!
Локи бе оставил Джабрил, Мумчанс и помощника му — заедно с фенерите на смъртта, както предполагаше — да пазят кърмата, и двамата с Джийн изтичаха напред в странно опразнилия се от стрели въздух, покрай купчините мъртви и ранени. Учената Треган ги задмина, тропайки с дървения си крак по дъските. Влачеше Раск подире си с една ръка. В средата на палубата Утгар дърпаше с кука нагоре решетката на главния товарен люк. В нозете му имаше кожена чанта. Локи предположи, че изпълнява някаква възложена му от капитана задача, и го подмина.
Откриха Дракаша и Делмастро на носа заедно с двайсетина оцелели Орхидеи, взрени в двойно повече Владетели отсреща. Езри прегърна страстно Джийн — беше цялата омазана с кръв, но явно още не бе проляла своята. Тук, горе, „Орхидеята“ все едно нямаше палуба, тя цялата бе затрупана с мъртъвци и берящи душа. Вади кръв се изливаха през борда.
— Не и аз — извика Роданов.
— Насам! — извика Утгар от средата на палубата. — Насам, Дракаша!
Локи се обърна и видя, че той държеше сива сфера с диаметър малко повече от педя и странно мазна повърхност. Беше я обхванал в лявата си длан над отворения товарен люк, а с дясната стискаше нещо, което стърчеше отгоре й.
— Утгар, какви, по дяволите, ги вършиш?! — възкликна Дракаша.
— Не мърдай, ясно? Или ще разбереш какво ще направя с това.
— Богове на небесата! — прошепна Езри. — Не е истина!
— Какво е това, по дяволите? — попита Локи.
— Гадна новина — отвърна тя. — Адски гадна. Това е „Злощастието на кораба“.
14
Джийн изслуша бързото й обяснение.
— Алхимия, черна алхимия, адски скъпа. Трябва да си ненормален да докараш такава в морето по същите причини, поради които повечето капитани странят от огненото масло. Но е още по-страшна. Цялата се нажежава до бяло. Не можеш нито да я пипнеш, нито да я приближиш. Оставиш ли я на палубата, тя я прогаря чак до трюма и пали всичко по пътя си. По дяволите, сигурно и водата ще запали. Намокриш ли я, не гасне.
— Утгар! Копеле недно! Предател! Как можа… — кресна Дракаша.
— Предател? Не, аз съм човек на Роданов — съм и съм бил, още преди да дойда в екипажа ти. Той го измисли! Ако съм ти служил добре, Дракаша, то съм си вършил работата.
— Застреляйте го! — нареди Джийн.
— Това, дето го държи, е фитил — поясни Езри. — Мръдне ли дясната си ръка, или го убием и той изпусне сферата, фитилът ще се изскубне и тя ще се запали. Тези проклетии за това служат, ясно? Един човек може да държи сто души в плен, стига да застане на точното място.
— Утгар — призова го тя. — Утгар, ние печелим битката.
— Можеше и да я спечелите. Защо според теб се намесих?
— Утгар, моля те. Този кораб е затрупан с ранени. Децата ми са долу!
— Да, знам. Затова най-добре хвърли оръжието! Наредете се до десния парапет. Стрелците да слязат от мачтите. Всички, успокойте се — и съм сигурен, че всеки го очаква добър изход, освен за теб, Дракаша.
— Ще ни заколят и ще ни метнат зад борда! — кресна Треган, застанала на горното стъпало на стълбата към каютите с арбалет в ръка. — Това ти е добрият изход, нали, Утгар? — Тя се устреми към оградата на квартердека и вдигна арбалета на рамо. — Корабът е затрупан с ранени и аз отговарям за тях, мръснико!
— Треган, недей! — писна Дракаша.
Но Учената жена вече бе извършила делото си — Утгар подскочи, когато стрелата се заби под кръста му, а сивата сфера се люшна напред и се изплъзна от дланта му. Десницата му издърпа белия шнур. Той се строполи на палубата, а устройството падна и изчезна в трюма.