Локи махна капака от кошницата — беше от онези, които търговците често ползваха за пренос на малки количества стока до и от уличните пазари. Вътре имаше изобилно разнообразие от най-различни предмети. Локи започна да ги изрежда, докато ги вадеше и ги показваше на Джийн.
— Какво е това? Брей, то било купчина кесии… една, две, три, четири, всичките иззети от трезви господа на улицата. Ето нож, две бутилки вино, оловна бирена халба — малко е понащърбена, но метала си го бива. Брошка, три златни карфици, две обеци — обеци, мастер Танен, свалени от уши, ще ми се да те видя тебе как ще го направиш! Ето малък топ хубава коприна, кутия сладкиши, два самуна хляб — с хрупкава коричка и изпечен с всякакви подправки, какъвто толкова обичаш. А сега, специално за назидание на едно копеле, черногледец и скандалджия, чието име няма да споменавам…
Локи вдигна блестяща огърлица от преплетени златна и сребърна лента, на която висеше тежко златно колие, инкрустирано със сапфири във формата на стилизирано цвете. Малката фаланга от камъни сияеше като син огън дори на приглушената светлина на единствения фенер в стаята.
— Много сладка дрънкулка — рече Джийн, за кратко забравил яда си. — Но не си я гепил на улицата.
— Не — отвърна Локи и отпи още една едра глътка от топлата вода в гарафата. — Свалих я от шията на губернаторската любовница.
— Не говориш сериозно.
— В имението на губернатора.
— От всичко на света…
— В леглото на губернатора.
— … проклет смахнат тип!
— Губернаторът спеше до нея.
Пронизителният, далечен звук на свирка наруши нощната тишина — традиционният призивен сигнал на градската стража навсякъде. След малко се обадиха и още няколко свирки.
— Възможно е — ухили се Локи срамежливо — мъничко да съм попрекалил в дързостта си.
Джийн седна на леглото и прокара пръсти през косата си.
— Локи, от няколко седмици насам аз градях реномето на Таврин Калас — на най-голямото и най-умно нещо, появило се от векове насам сред жалката тайфица от Точни хора в този град! Щом стражата започне да разпитва, някой ще ме спомене… а друг ще се изпусне колко време съм прекарал тук, и че съм прекарал много време с теб… А ако се опитаме да пробутаме такова късче метал в такова малко градче…
— Както казах, май ще ни се наложи да се махнем от града.
— Да се махнем от града? — Джийн скочи и насочи обвинително пръст към Локи. — Ти прецака близо едномесечен труд! Аз обучавам Пичовете на сигнали, на номера, на дразнене, на бой, на всичко! Тъкмо смятах… тъкмо смятах да почна да ги уча да готвят!
— О, това е много сериозно. Доколкото разбирам, скоро е щяло да дойде и предложението за брак?
— Сериозно е, по дяволите! Аз градя нещо! Докато ти ревеше и се вкисваше тук вътре, аз се трудех навън!
— Ти ми подпали фитилите, защото искаше да ти потанцувам. Е, потанцувах и мисля, че доказах, каквото имах за доказване. Ще ми се извиниш ли?
— Да ти се извиня? Ти беше едно непоносимо лайненце! Това, че ще те оставя да живееш, ти е достатъчно извинение! Целият ми труд…
— Капа на Вел Вирацо? Така ли се виждаше, Джийн? Втори Варсави?
— Втори какъвто и да е — отвърна Джийн. — Можеш да бъдеш и нещо по-лошо, например капа Ламора, Господарят на смрадливата стая. Локи, аз няма да стана простак, да му се не види! Аз съм честен и работлив крадец и ще правя, каквото съм длъжен да правя, за да имаме хляб и покрив над главата!
— Тогава да отидем някъде другаде и да се заловим с нещо наистина доходно — рече Локи. — Искаш честно мошеничество? Добре. Да хванем някоя едра риба като едно време в Камор. Нали искаше да ме видиш как крада — да вървим да крадем!
— Но Таврин Калас…
— … е умирал и преди — довърши Локи. — Нали той искаше да разгадае мистериите на Аза Гуила? Е, нека пак ги разгадава.
— Проклятие. — Джийн отиде до прозореца и надникна навън. Все още от няколко посоки свистяха свирки. — Ще ни отнеме няколко дни, докато си наемем каюта на някой кораб, а по суша няма как да се измъкнем с твоята плячка — сигурно седмица-две ще проверяват всички на портите.
— Джийн, сега ти ме разочароваш — рече Локи. — Порти? Кораби? Моля ти се! Та нали говорим за нас! Ние можем да прекараме контрабандно жива крава покрай всеки стражник в този град посред бял ден! И по без гащи!
— Локи? Локи Ламора? — Джийн разтърка театрално очи. — Ей, ама къде се губиш толкова време? Мислех си, че ще деля стаята с някакъв жалък, погълнат от себе си задник; който…