В този миг вратата отляво се отвори право пред него и го удари по тила — безобиден, ала болезнен удар. Той се завъртя и се оказа лице в лице с млада жена, понесла празен сребърен поднос. Тя отвори уста да изпищи. Нищо друго не оставаше на Локи — лявата му ръка се стрелна и запуши устата й, а дясната посегна към кинжала. Той я избута обратно в стаята и щом мина през вратата, усети как краката му затъват в три пръста дебел плюшен килим.
Джийн го последва по петите и затръшна вратата. Подносът на слугинята падна на килима и Локи я бутна встрани. Тя падна в прегръдките на Джийн и изохка изненадано, а Локи се намери до легло, горе-долу десет стъпки дълго и широко и постлано с толкова коприна, че щеше да стигне за платната на доста голяма яхта.
Върху възглавници в края на това легло, малко смешен на вид с мършавото си тяло посред такова изобилие от празно пространство, седеше съсухрен старец. Дългата му коса с цвят на морска пяна се стелеше по раменете му, над зелената копринена нощница. Когато Локи, Джийн и набутаната обратно прислужница нахлуха в покоите му, той преглеждаше купчина документи на светлината на алхимична лампа.
— Мариус Кордо, предполагам? — попита Локи. — За в бъдеще мога ли да ви предложа да инвестирате в някое Изобретателско устройство за ключалките на прозорците ви?
Старецът се облещи и листовете изпаднаха от ръцете му.
— О, богове! — провикна се той. — Богове, закриляйте ме! Това си ти!
3
— Много ясно, че съм аз — рече Локи. — Но вие просто още не знаете кой, по дяволите, съм аз.
— Мастер Коста, можем да го обсъдим. Трябва да знаете, че аз съм разумен и изключително богат човек…
— Е, добре, значи наистина знаете кой съм — отбеляза разтревожено Локи. — И не ми пука за парите ви. Дошъл съм, за да…
— На мое място вие бихте направили същото — прекъсна го Кордо. — Беше делово, чисто делово. Спестете ми това и нека отново вземем делово решение въз основата на злато, скъпоценни камъни, фини алхимични вещества…
— Мастер Кордо, вижте, аз… — Локи се намръщи и се обърна към прислужницата. — Този човек, да не би да е изкуфял?
— Той е напълно с всичкия си — отвърна тя студено.
— Така е, уверявам ви! — изрева Кордо. Гневът напълно промени изражението му. — И няма да позволя убийци да ми провалят делата в собствената ми стая! Хайде, или ме убивайте незабавно, или преговаряйте за цената на освобождаването ми!
— Мастер Кордо, кажете ми две неща, и ми ги кажете съвсем ясно — рече Локи. — Първо, откъде знаете кой съм? И второ, защо смятате, че съм дошъл да ви убия?
— Показаха ми лицата ви във вода — отвърна Кордо.
— Във вода? — Локи усети как стомахът му се сви. — О, по дяволите…
— Вързомаг от Картейн, който представяше гилдията си, по личен въпрос. Несъмнено вече разбирате…
— Вие! — възкликна Локи. — И аз на ваше място бих направил същото, казахте вие. Вие сте пращали тези проклети убийци по следите ни! Ония гадняри на пристанището, кръчмаря с отровата, онези хора в нощта на феста…
— Очевидно — потвърди Кордо. — А вие се измъквахте за съжаление. С малко помощ от Максилан Страгос, уверен съм.
— За съжаление? За съжаление?! Кордо, нямате представа що за късметлия сте, кучи сине, че не успяха! Какво ви казаха Вързомаговете?
— Хайде стига, несъмнено собствените ви планове…
— Повторете ми го с техните думи или наистина ще ви убия!
— Че сте заплаха за Приори и предвид сумите, заплатени досега за техните услуги, те смятат, че е в техен интерес да предупредят за присъствието ви.
— Говорите за Вътрешната седморка.
— Да.
— Копелета тъпи! — избухна Локи. — Вързомаговете са ви използвали, Кордо. Помислете си преди следващия път, когато отново решите да им давате пари. Ние… Мастер Де Фера и аз… сме в техния списък за прецакване и те са ни подмятали между вас и Страгос на майтап. Това е всичко! Не сме дошли тук с намерението да се занимаваме с Приори.
— Значи твърдите, че…
— Защо в такъв случай още не съм ви убил?
— Това едновременно ме радва и ме тревожи — отвърна Кордо и прехапа устна.
— Истината е, че по причини, които вие никога, дори за векове не бихте проумели, аз нахлух в имението ви само с една цел — да ви поднеса главата на Максилан Страгос на тепсия.
— Какво?!
— Не буквално. По-точно имам някои планове за тази глава. Но знам колко щастлив ще сте, да му се не види, да видите как Архонатът се срутва като мравуняк, затова ще го повторя само веднъж: възнамерявам да сваля от власт Максилан Страгос завинаги, и то още тази вечер. Длъжен сте да ми помогнете.