„Когато се върнеш, ти ще доведеш още прислуга. А ние с Джийн ще се «измъкнем» през прозореца“ — помисли си Локи.
Време беше.
Токовете на Рекин зачаткаха първо по керамичните плочки, после по желязното му малко стълбище, докато слизаше на долния етаж. Двамата слуги, които държаха Джийн, го пуснаха, но не го изпускаха от очи. Селендри се опря на бюрото на Рекин с извадени остриета и впи студен поглед в Локи. Той се изправи на крака. Трепереше.
— Свършиха ли ти се сладките думички, които да ми шепнеш на ушенце, Коста?
— Селендри, аз…
— Вие знаехте ли, че той възнамеряваше да ви убие, мастер Де Фера? Че делата, които въртим с него от няколко месеца, се крепяха на нашето позволение това да се случи?
— Селендри, изслушай ме, моля те…
— Знаех си аз, че не си струва да се влага в теб — рече тя. — Но не предполагах, че положението толкова бързо ще се преобърне.
— Да, бяхте права, не си струваше да влагате в мен. Не се съмнявам, че Рекин ще ви слуша по-внимателно за в бъдеще. Защото никога не съм искал да убия Жером де Фера. Жером де Фера в действителност не съществува. И Кало Калас също. Всъщност… — Той се ухили широко. — … вие току-що ни доведохте точно където ни трябва, за да бъдем възнаградени за двете дълги години упорит труд и да ви оберем здравата — и вас, и шефа ви.
Следващият звук в стаята беше от удара на прислужник в стената. Отпечатъкът на Джийновия юмрук бе зачервил цялата страна на лицето му.
Селендри се задейства забележително бързо, но Локи бе готов за това — не да се бори, а просто да прикляка, да лъкатуши и да избягва ръката й с остриетата. Той прескочи писалището, разпръсна някакви листове и се разсмя, когато двамата се замятаха насам-натам в танц, дебнейки се кой ще се спъне пръв в прикритието.
— Тогава ще умреш, Коста — закани се тя.
— О, защото вие смятахте да ни пощадите. Моля ви се! Между другото и Леоканто Коста не съществува. Колко много дреболии просто не знаете, а?
Зад тях Джийн се бореше с втория прислужник — заби чело в лицето му и му счупи носа и мъжът се свлече, гъргорейки, на колене. Джийн мина зад него и стовари лакът върху тила му, като вложи в удара цялата сила на тялото си. Колкото и да внимаваше да избягва Селендри, Локи трепна, щом чу как черепът на прислужника изтропа на пода.
Миг по-късно с лице, оплескано от кръвта на слугата, Джийн застана зад Селендри. Тя замахна с остриетата си, но гневът го бе ожесточил необичайно. Той улови пиринчената й ръка, удари я в корема и тя се преви. Джийн я завъртя и я стисна за раменете. Селендри се гърчеше и се мъчеше да си поеме дъх.
— Много хубав кабинет — рече тихо Джийн, все едно току-що се беше ръкувал със Селендри и слугите й, а не беше ги смлял от бой. Локи се намръщи, но продължи по план — нямаха време за губене.
— Гледай внимателно, Селендри, защото мога да изпълня този фокус само веднъж. — Той извади подправената си колода карти и ги разбърка драматично. — Има ли някакво пиене тук? Много силно питие, от което очите на човек се насълзяват и гърлото му пламва? — И той се престори на изненадан от присъствието на бутилка ракия на лавицата зад Рекиновото писалище до сребърната купа с цветя.
Грабна купата, изхвърли цветята на пода и я остави празна на бюрото. После отвори бутилката с ракия и наля вътре около три пръста от кафявата течност.
— Сега, както виждате, не държа нищо в ръцете си, освен тази съвсем нормална и обикновена колода с нищо незабележими карти за игра. Но дали? — Той разбърка картите за последно, а после ги пусна в купата. Алхимичното вещество, от което бяха направени, се размекна, разду се, заклокочи и се разпени. Рисунките и символите се разтвориха — първо в бяла каша, прошарена с цветове, а после — в мазна сива гадост. Локи намери един нож за масло със заоблен връх на чинийка в ъгъла на писалището и разбърка енергично с него сивата гадост, докато и последната следа от картите не изчезна.
— Какво правиш, по дяволите? — възкликна Селендри.
— Алхимичен цимент — отвърна Локи. — Пресована смола, изрисувана като карти, която влиза в реакция със силни питиета. Мили богове на небесата, не ти трябва да знаеш колко ми струваше. По дяволите, след като поръчах картите, не ми остана друг избор, освен да дойда да ви обера.
— И какво възнамеряваш да…
— Както знам от яркия си личен опит, като се втвърди, тази гадост е по-яка и от стомана. — Той притича към мястото на стената, където се отваряше изкачващият се шкаф, и облепи със сивата гадост едва видимите цепнатини, бележещи вратата. — След като намажа с него този очарователен таен вход, а после го налея в ключалката на главната врата, само след минутка на Рекин ще му е нужен таран, ако иска да види отново кабинета си тази вечер.